След около половин миля тесният път се съедини с друг, обрасъл от двете страни в бурени. Сви по десния не само защото беше сигурен, че градът е в тази посока — слънцето се падаше от дясната му страна и трябваше да тича на юг, но и защото по груби преценки колата му би трябвало да е някъде тук.
Опита се да обмисли всичко по-задълбочено. Ако някой живееше в бунгалото, сега той не беше там. Реши да се скрие, ако види да се приближава връщаща се кола. Но ако го настигнеше кола или камион, които се движат на юг, щеше да им махне да го вземат. Беше горд, че може да мисли логично, да бъде отново уверен в себе си. Това го поуспокои. Продължи да бяга, като поемаше дълбоко въздух.
Стигна до кръстовище, което веднага беше последвано от друго. Тук вече имаше някакъв ориентировъчен знак, но беше оставил картата в раницата. Погледна замъгления ореол на залязващото слънце и продължи на юг.
Елдън Тег отиваше към фермата, за да провери как е пациентката му, когато видя следи от ботуши по пътя. Разстоянията между тях бяха големи, значи някой е бягал много бързо. Сърцето му бясно заби. В края на пътя бяха само бунгалото и кучкарника му. Нямаше нищо друго. А следите бяха съвсем пресни. Сети се за снощното предупреждение на Мейбек. Полицията!
Подкара по-бързо колата и когато стигна имението, спря рязко. Следите от ботушите водеха право към кучкарника!
За миг дъхът му спря — на него, абсолютното олицетворение на спокойствието! Изскочи от колата и тръгна по следите. Важно беше да запази самообладание. В това беше силата му. Успокои се и се огледа.
Посетителят беше спирал пред вратата на кучкарника. Следите бяха само от един човек. Тя или той не беше успял да влезе вътре. Когато стигна до тревата встрани от бараката, Тег загуби следите. Прехвърляше в ума си десетки възможности, но те го водеха все до едно и също място, което никак не му харесваше — обратно към следите.
Отключи вратата и бързо влезе вътре. Въздъхна с облекчение, когато видя пленницата си, заключена здраво в клетката. Тя го гледаше с недоумение и не каза нито дума.
От колко време бяха следите? Минути? Часове? Не беше забелязал човек по пътя, но тук имаше десетки пътища. Дали беше пристигнал твърде късно? По друг път ли беше поел натрапникът?
Скочи в джипа и подкара обратно с възможно най-голямата скорост. Следваше отпечатъците от ботушите отстрани на пътя като някоя хрътка. Когато пътят свърши, следите свиха вдясно. Тег също зави натам. Стори му се, че продължават с километри. След известно време разстоянието между стъпките започна да става все по-малко, което показваше, че човекът е престанал да тича. Добре, помисли си Тег, така няма да отиде далеч. Все още се чувстваше изнервен. Някога това състояние беше чуждо за него, но напоследък му ставаше все по-познато. Започна да вдишва дълбоко и да издишва продължително, докато се успокои.
Стигна до двойното кръстовище и чак тогава разбра защо не беше срещнал човека на път към фермата. Той беше вървял по пътищата, водещи на юг, но бе поел по онова разклонение на реката, което лъкатуши на изток към водохранилището. Тук местността беше открита. Тег започна да се безпокои и натисна газта. При водохранилището можеше да има хора. Не искаше човекът да стигне до тях. Мина един много широк завой и видя пешеходеца на стотина метра пред себе си.
Като чу приближаващата кола, той се обърна — беше негър — и замаха енергично с ръце. Тег усети как кръвта пулсира в ушите му. Намали ход и смъкна стъклото на прозореца. Негърът беше млад и красив, очите му изразяваха нетърпение.
— Моля ви — каза младият мъж, — бихте ли ме качили. Трябва ми помощ.
— Помощ? В беда ли сте?
— Моля ви!
— Качвайте се. — Тег освободи ръчката на вратата, докато мислеше какво да прави по-нататък. Когато младежът влезе, Тег почувства прилив на сили. Не можеше да си позволи да бъде малодушен. Не трябваше да се поддава на страха. Каза на спътника си да закопчае колана. Взе положението под свой контрол.
— Къде се намираме? — попита младият човек.
— Да не сте се загубили?
— Май че и това стана. Колата ми е някъде тук.
— Повреди ли се?
— Не. — Младежът се поколеба. После предпазливо попита: — Тук някъде ли живеете?
Тег забави отговора си. Проверява го.
— Не — отвърна той. — Имам малко работа във водохранилището — посочи напред.