— В тази посока ли е?
— Да, в тази.
— Спрете колата.
Тег намали.
— Някакви проблеми ли има?
— Трябва да се върна обратно. — Разтърси глава. — Дявол да го вземе, пак съм се прекарал.
Тег съвсем намали скоростта.
— Мога ли да ви помогна?
— Ако обичате.
— Е, не ми се ще да ви оставям тук. Какъв всъщност е проблемът?
На ръба на истерията Майкъл Уошингтън му разправи за това, как се е загубил, за кучетата, за женския глас, зовящ за помощ. За някаква жена, която била отвлечена от сексуални маниаци.
— Почакайте. — Тег се опита да успокои колкото него, толкова и себе си. Спря джипа встрани от пътя. Това накара младежа да застане нащрек. Реакцията на дребните хорица не беше много предвидима.
— Там има една жена, която се нуждае от помощ!
— Вие видяхте ли я? — Тег се питаше дали сърцето му ще издържи напрежението. Воланът овлажня под ръцете му. Пусна го.
За миг в очите на младия човек се мярна сянка на съмнение. После бързо изчезна, като си припомни на глас:
— Хамбарът беше заключен.
— Хамбарът?
— Прилича повече на малък хангар, на барака. Вътре има кучета.
— Кучкарник ли е?
— Уверявам ви, вътре имаше жена.
Тег му обясни:
— Можем да стигнем до шерифа за половин час или да се обадим по телефона. — Посочи към мобифона. — Няколко мили по-надолу вече имам сигнал. Но трябва да сте напълно наясно с вашата история.
— Какво искате да кажете?
— Как се казвате?
— Майкъл.
— Майкъл, да сте чували някога как котките мяучат нощем? А не сте ли чували какви писъци надава котката, когато се разгони? Не ви ли приличат на плачеща жена? — Спътникът на Тег се озадачи. — Не ме разбирайте погрешно. Не ви казвам какво сте чули. Не съм бил там. Вие трябва да обясните на шерифа какво сте чули. Но споменахте кучета, а това ме накара да си помисля как котките стенат като жени. Стенеща жена или разгонена котка? И дивата котка издава подобни звуци. Какво чухте?
Спътникът му не отговори веднага. После натъртено каза:
— Чух писък на жена.
Тег продължи:
— Не знам какво е отношението ви към ченгетата, но аз не ги обичам много. Частно ли беше имението? Имаше ли предупредителни табели? Не забравяйте, че ще ви питат подобни неща.
— Знам, но знам и какво чух.
— Готов ли сте да се разправяте с полицията? Добре. — Тег като че ли понечи да запали мотора. — Ако питате мен, ченгетата са тъпаци. Те са дребни душици.
— Какво друго мога да направя? Все пак трябва да направя нещо. — После добави: — А какво ще кажете за кучетата?
Тег кимна в знак на съгласие. Важното беше да държи положението в свои ръце, да създаде у този човек впечатлението, че той, Тег, знае всички отговори, дори да не му беше ясно как ще се развият събитията по-нататък. Главното при подобно манипулиране беше да накараш другия да мисли, че решава всичко сам. За повечето животни в гората основното средство за оцеляване — докопването до плячката — ставаше чрез възможно най-сигурното прикритие. Тег знаеше, че за него най-сигурното прикритие беше да убеди другия, че е настроен приятелски. Всичко зависеше от това, колко бързо щяха да се сприятелят, а когато пожелаеше, той можеше да бъде твърде симпатичен.
— Вижте, ако искате да ме накарате да дойда с вас — каза Тег, — мисля, че има известен смисъл. Идеята не е лоша. Полицията ще повярва повече на двамата, нали? Разбира се, че е така!
Не дочака съгласието на другия. Младежът беше малко объркан, а той целеше точно това. Никой не бърза да отхвърли добра идея, която смята за своя. Тег обърна колата. Реши да се преструва, че не знае пътя.
Странно колко дълго им се видя пътуването до фермата. А всъщност то продължи само няколко минути, защото разстоянието не беше повече от три километра. За Елдън Тег, който си блъскаше главата как да излезе от положението, тези минути се проточиха безкрайно дълго. Изправен беше пред още едно усложнение. С тази жътва не му вървеше, но той нямаше намерение да се отказва. Вече беше взел пари от Уон Кей и имаше донор, подготвен за операцията. Хващаш проблема за гушата и стискаш, докато издъхне. Много просто. Ако им оставиш дори и глътка въздух, проблемите отново оживяват. Или свършваш с тях още в началото, или си патиш от последствията.
Майкъл показваше на Тег пътя до собственото му имение. Докторът симулираше истинско недоумение.
— Обикалям тукашните пътища от години, но никога не съм знаел за съществуването на това място.