— Аз също — каза Майкъл.
— Пеш ли обикаляте? — попита Тег, опитвайки се да се добере до повече информация. Надяваше се да разубеди този човек, да го накара да си помисли, че така му се е чуло. Ами ако не успее? Тогава? Къде беше Мейбек сега, когато му беше най-нужен?
— Да, правя екскурзии.
— Отдалечили сте се много от населените места. Имам впечатлението, че земите наоколо са повече частна собственост.
Това беше гориста местност — собственост на компания за производство на хартия, която сега беше предадена в частни ръце. Туристът беше навлязъл в частна територия може би преднамерено. Информацията беше полезна. Трябва да се използва уязвимостта на другите. Това винаги се оказва най-слабото им място.
Спътникът му не отговори и Тег продължи:
— Проблемът е, че полицията може да попита най-напред какво търсите тук. Особено ако се окаже, че става дума за такава празна работа като две разгонили се котки. Казвате, че правите екскурзии? Има ли наоколо някакви маршрути?
— Има един стар железопътен насип — отвърна чернокожият, като се опитваше да се оправдае. — Не ме е грижа какво ще каже полицията!
Тег знаеше всичко за стария железопътен насип и за опитите на природозащитниците да купят голяма част от тази земя. Спомняше си протестите им против изсичането на горите и как те се бяха завързали за дърветата.
Погледна към младежа — беше толкова решителен и принципен! Свали стъклото на прозореца и пое дълбоко въздух. Каква щеше да е следващата му стъпка? Сети се за един възможен изход.
— Онези кучета, за които споменахте, няма да ни създадат проблеми — заговори отново той. — Поне не би трябвало, нали? Казах ли ви, че съм ветеринарен лекар? — Пое максимален риск, но го направи така, че да изглежда като възможност за изход и другият да го приеме именно така.
— Не ме будалкате, нали?
— Там горе при водохранилището едни фермери имат два коня — излъга Тег, без да му мигне окото. Погледна към спътника си. Дали му се стори, че забеляза в очите му някакво облекчение? Побърза да обясни: — Чантата ми е в багажника. Ако кучетата се опитат да ни създадат неприятности, ще се оправим с тях.
— Почти стигнахме — уведоми го младежът.
— Разговаряхте ли с някой в къщата? — попита Тег, докато вземаше завоя. Бунгалото беше пред тях. Почувства се по-уверен, въпреки че адреналинът му се бе покачил. Напрежението го замайваше.
— Майтапите ли се? Какво би станало, ако в къщата имаше някой, а в онзи хангар е заключена жена?
— Значи нямаше никой — повтори Тег.
— В тези гори живеят странни хора.
— Знам.
— Ама наистина съвсем странни.
Тег спря джипа. Кучетата залаяха яростно. Без да изпуска къщата от погледа си, Майкъл каза:
— Не изключвайте двигателя. Може да са въоръжени… Ако тук има хора и са въоръжени, ще трябва да се омитаме бързо.
— Съгласен. — Двамата излязоха от колата. Внезапно една мисъл осени Тег: каква чудесна идея! — Подсетихте ме нещо. Дойде ми наум, че имам нещо, което може да ни помогне.
Изведнъж се почувства по-уверен, по на себе си. Върна се при колата и отвори задната врата. Порови из ветеринарните инструменти.
Едно беше ясно. Ако се справеше с тази работа, щяха да се променят няколко неща. Ще държи Феликс отвързан, за да пази пътеката между клетките. Така той може да се нахвърли върху всеки чужд човек, който се опита да отвори вратата. И щеше да й сложи намордник. На онази кучка, за да не пищи повече.
— Това може да ни е от полза — показа го той на Майкъл Уошингтън.
— Пистолет?
— Стреля със стрелички. В тях има кетамин. Много са ефикасни, уверявам ви. А сега, нека се ослушаме. — Подкани младежа да отидат до постройката.
— Ето оттам. Гласът идваше оттам — посочи Майкъл северната страна на бараката.
— Нищо няма да чуем от този лай — каза Тег.
— Може би трябва да почакаме — отвърна Майкъл Уошингтън. — Ще се успокоят. — Безпокоеше се някой да не дойде откъм бунгалото и непрекъснато поглеждаше натам.
— Не мога да чакам тук цял ден, млади човече.
— Да можехме да надникнем вътре.
— Вратата е здраво заключена. И без това сме в частна собственост. Нали знаете, че отношението на полицията към различните престъпления е еднакво. Нямам намерение да нарушавам повече закона. — Тег почувства някаква необичайна бодрост. Въздухът беше кристалночист. Знаеше какво трябва да направи. Провери пистолета. После още веднъж се опита да разколебае спътника си. — Имам и друга работа. А вие? Казахте, че сте се загубили. Няма ли да забележат отсъствието ви? — После опипа почвата. — Има ли с вас някой друг?