Майкъл Уошингтън се съпротивляваше. С големи усилия успя да направи крачка напред. Страхът го сковаваше.
Тег го наблюдаваше, като си поемаше дъх. Усмихна се:
— Няма смисъл да се съпротивляваш — каза той.
Майкъл се сгърчи от втори спазъм и се строполи на пода — Тег стоеше изправен над него и следеше внимателно реакциите му. Никога не беше виждал толкова силно действие на кетамина. Като лекар направо се възхити. В по-големи дози упойката беше смъртоносна.
— О, не! — изстена упоеният човек.
— О, да! — отговори му Елдън Тег и отново се усмихна.
17.
Болд караше тойотата си, а до него седеше Дафи. Предупредили го бяха, че докато получи служебна кола, може да минат и няколко седмици. Още нямаше и стая, където да работи. В много отношения си остана аутсайдер и връщането му в отдела беше по-скоро формално.
Изминаха няколко километра. В огледалото се виждаше как Смарагдовият град остава в далечината. Погледна към протока. В далечината покритите с буйна зеленина острови изглеждаха като скъпоценни камъни. Имаше повече яхти и други любителски морски съдове, отколкото през уикенда. Платната им улавяха като слънчогледи ярката слънчева светлина. Фериботите сновяха напред-назад като големи буболечки. В празнични дни водите наоколо се изпълваха с живот. Очите му отново се насочиха към пътя. „Предметите изглеждат по-близо, отколкото са в действителност“, гласеше предупреждението, изписано на външното огледало. Не е лъжа, помисли си Болд, загледан в профила на Дафи.
— Не се отчайвай толкова — утеши я той.
— Трябваше да го направим още вчера.
— Нали си говорила с нея вчера. Докато не минат 24 часа, не се смята официално за отвлечена.
— Този тъп закон! Двадесет и четири часа? През това време Шарън може да е къде ли не. И не ми натрапвай тази статистика! Сам ще видиш. Поговори с Агнес и ще се убедиш. Знам, че ще се убедиш, познавам те. Шарън не е заминала. Онези проклети статистики не се отнасят за хора като нея. И не ми излизай с приказки от сорта, че е бягала от къщи. За нея това е минало. Бих могла да гръмна Шосвиц за тези приказки. Той е женомразец!
— Ла Моя ще наблюдава Кони Чъ, служителката от „Блъдлайнс“ — каза Болд. Опитваше се да отвлече вниманието на Дафи. Горещеше се безсмислено. Почти бяха стигнали.
В полицията нищо не става толкова бързо, колкото искаш. Следователите постепенно се примиряваха с този факт, а психолозите, занимаващи се със следователска работа, се измъчваха от това.
Последва продължително мълчание.
— И така, как вървят нещата при теб? — попита Болд.
— Нещата? Кои неща?
— Знаеш какво имам предвид.
— Сексуалният ми живот ли? — сопна се Дафи. — Искаш да знаеш дали съм задоволена или нещо подобно?
Той почувства, че се изчервява.
— Извинявай. — Не я беше питал за сексуалния й живот, а дали е щастлива, въпреки че не знаеше как да й го каже.
— При мен в момента има застой — отговори тя. — Известно време имаше един мъж, но аз обърках всичко. Исках прекалено много, и то веднага. Всъщност дори не исках, а очаквах. Истината е, че не знам какво искам, а при една връзка това пречи.
Спряха на някакъв светофар, но Болд не я погледна. Струваше му се, че е твърде наранена.
— Изглеждаш ми щастлива — каза той, за да я ободри.
— Лекувам се. Фантастично е. Точно това имах предвид, като ти казах, че нещата са в застой. Работя прекалено много. Изненадва ли те? Работата ми запълва времето. А и терапията ми помага. Добре е някой отново да те контролира.
Бяха прекарали заедно само една вечер. Една вечер, в която нещата излязоха от контрол. Бяха минали границата. Изречени бяха гласно някои откровения. А сега, колкото и да изглеждаше странно, като че ли между тях никога нищо не се беше случвало.
— Изглеждаш чудесно — каза той, макар че му прозвуча твърде глупаво.
— Благодаря. — Дафи се поколеба. — Не съжалявам. А ти?