— Агнес не ни представи нещата така. Каза, че са я отвлекли.
— Знам, Дафи.
— Лу! — Бърни Лофгрийн, Професора, го извика при себе си. Беше коленичил до единия стол. Болд отиде при него. — Известен си, че не си падаш много по съвпаденията — каза Лофгрийн. — Прав ли съм?
— Е, и какво от това?
— Ние правихме лабораторните изследвания на дрехите на Синди Чапмън, онази, избягалата при Матюс. Така ли беше?
— Да, така. — Болд почувства, че пулсът му се ускорява. Защо Професора намесва името на Синди Чапмън точно сега?
Лофгрийн, който беше поставил бижутерски лупи върху дебелите стъкла на очилата си, намери в чантата си увеличително стъкло и го подаде на Болд.
— Я погледни това — каза той.
Посочи му накъде да гледа. Болд погледна през стъклото. На политурата на стола се беше закачило валмо животински косми. През стъклото изглеждаха като китайски пръчици.
— Какво виждаш? — попита заговорнически Лофгрийн.
— Животински косми — отговори Болд. — Цяла купчина.
— Забеляза ли белите, които са много дълги? Виждаш ли колко по-дълги са от другите? Необичайно дълги. Намерихме подобни по дрехите на Чапмън. — Погледна с насмешка Болд. Лабораторен плъх като Лофгрийн никога не употребява думата „идентични“. В света на науката идентичността е рядкост. — Това тук е визуална прилика.
Уголемените от стъклата очи на Лофгрийн приличаха на две еластични плажни топчици.
Болд отново разгледа космите. Кръвта пулсираше в ушите му. Можеше ли да има връзка между Синди Чапмън и Шарън Шафър? Дали не са отвлечени от един и същи човек? И двете са избягали от къщи — едната в миналото, другата сега. Случаите се застъпваха. Не си падаше много по съвпаденията.
— Има ли начин да се докаже подобна връзка? — попита той. Такова несигурно доказателство като животинските косми едва ли би издържало в съда, но Болд временно пренебрегна този факт.
Лофгрийн се усмихна, Професора обичаше предизвикателствата.
— Ще направим всичко възможно.
Дафи следеше внимателно Болд, който бързо се приближи до нея, взе телефонната слушалка от ръцете й и започна да набира някакъв номер. Тя запротестира.
— Чакай, нали ти настояваше да въртя тези телефони?
— Някои неща са с предимство — отговори той.
Избягна погледа й, защото тя беше от хората, които инстинктивно можеха да усетят, че се е случило нещо лошо. Не знаеше номера и затова се обади на справки:
— Сиатъл — каза той. После си помисли: „Може пък да е само съвпадение“. — „Блъдлайнс“. — Надяваше се, че е произнесъл думата достатъчно тихо, за да не бъде чут, но като се обърна, видя Дафи на сантиметри от себе си. Гледаше го объркано и уплашено.
Телефонистката го свърза с човек на име Хендерсън, защото мениджърката Върна Дънди не била на работа в неделя. Болд се представи и обясни по каква работа се обажда. Дафи слушаше. Той сложи ръка върху слушалката и я скастри:
— Не можеш ли да оставиш човек малко на спокойствие?
— Не — отвърна тя ядосана и същевременно уплашена. Очите й гневно го стрелнаха.
Болд продиктува името на Шарън Шафър по букви.
— Мисля, че не е сред новите кръводарители. Ще почакам — каза той.
Обясниха му, че данните й са изпратени в архива и че трябва да се търсят в друга програма.
— Лу? — попита Дафи. Очите й бяха присвити, а устните — побелели.
Болд се изпоти, стана му непоносимо горещо. Секундите ставаха минути. Помисли си: „Трябва да затворя веднага този телефон. Други да се оправят с тази работа. Трябва да си стоя при семейството и при пианото, защото ако се окаже, че…“.
Беше Хендерсън, който каза точно това, което Болд не искаше да чуе. Вече не му бяха нужни резултатите от изследванията на Професора. Вече разполагаше с това, което го интересуваше. Стомахът го сви.
В очите на Дафи се четеше отчаяние. Беше разбрала за какво тава дума.
— Лу?
Как можеше да съобщи такова нещо на Дафи? Защо винаги полицаят трябва да съобщава лошите новини?
— Данните на Шарън Шафър са в компютъра на „Блъдлайнс“. Преди три години редовно е давала кръв.