Той не искаше да й разкаже за опасенията на д-р Бял Кон, че Шарън е била отвлечена поради специална поръчка. Ако им беше нужен важен орган, много вероятно беше тя вече да е мъртва.
— Какво ли са направили с нея?
Болд не й отговори. Зави по алеята, която водеше към щаба на инженерните войски, и потърси място за паркиране.
Щабът на местната част на инженерните войски се помещаваше в огромна тухлена сграда на няколко километра южно от околовръстния път.
Болд се надяваше, както беше предположил Дикси, че тези кости ще им помогнат да установят самоличността на жътваря. Останалата част от скелета беше първата и най-важна крачка в тази посока. Убитата — последният свидетел на престъплението, можеше да разкаже на следователя много повече, отколкото убиецът предполагаше.
Часовоят приветливо ги поздрави и побърза да се обади по телефона, че са пристигнали. Няколко минути по-късно по стълбите слезе строен, около четиридесет и пет годишен мъж, ръкува се и се представи — Хари Търкъл. Имаше живи, искрящи очи и значително по-оредяла коса от Болд. Носеше зелено-кафяви панталони, черни маратонки „Рийбок“ и карирана риза. Раздруса ръката на Дафи и ги покани да се качат по стълбите.
— Ще вървя отпред, тук е истински лабиринт.
Стигнаха горната площадка и завиха вдясно по коридора. Вървяха цяла вечност, докато най-сетне стигнаха до кабинета на Търкъл. Влязоха и се настаниха около дълга маса. В далечния край на стаята имаше черна дъска, на която със син тебешир бяха изписани математически уравнения. Търкъл седна срещу Болд, а не зад бюрото си. Той оцени жеста му. Инженерът се усмихна.
— Джо се опита да ми обясни за какво става дума, но може би ще е по-добре да го чуя от вас.
Болд обясни:
— Преди шест месеца един ловец намерил част от човешки скелет в река Толт. Въпреки усиленото търсене не открихме източника, т.е. мястото, където е бил заровен трупът. Останалите кости от скелета имат важно значение за разследването. По тях може да се установи самоличността на убитата, а оттам — и убиецът. Човекът, с когото разговарях, подхвърли идеята, че вашите компютри биха могли да предскажат вероятното място по брега, от което костите са били отнесени от водата.
— Точно така, човекът се казва Джо Уебстър. — После Търкъл добави: — По този въпрос има една книга, която вероятно ще ви заинтересува — „Плавателни процеси в геоморфологията“. Отнася се за движението на реките, за лъкатушенето на реката и за материалите, които носи. Утайките фактически се „слепват“ помежду си и се носят от речните води като едно цяло. Нашата работа е да определим количеството на водния отток и да проследим неговия път, като се опитаме да предскажем процесите на утаяване, ерозия и отлагане на материалите.
Болд се запита що за език е това: „Плавателни процеси в геоморфологията“. Чудесно четиво за приспиване.
Търкъл си пееше урока като ученик:
— Материалите, които са се срутили от речния бряг, се отлагат на същия бряг в следващите една или две плитчини. Което означава от две до четири извивки на реката и е установен факт. Ето нещо, от което можем да започнем. Това е задачата. Тук могат да ни помогнат компютрите на ЦИХ. — Търкъл забеляза недоумението, с което го гледаше Болд. — ЦИХ е Центърът по инженерна хидравлика, имат компютри, които работят върху модели.
— Може би ще трябва да разговаряме с тях? — предложи Болд.
Няколко минути по-късно Болд и Дафи седяха до една японка на име Беки Суматара. Тя се взираше в цветния екран, на който се виждаше менюто с предлаганите варианти. Над нея се беше надвесил Джо Уебстър — набит мъжага към петдесетте.
Беки Суматара каза:
— Когато получихме молбата ви, вложихме в модела на река Толт най-новите данни за водния отток, наклона, размера на утайките, отлаганията и районите, в които има ерозия. Тази работа ни отне два дни. Влагането на информация в компютъра е дълъг процес.
Болд побърза да се намеси:
— Когато стане дума за компютри, съм пълен профан.
На екрана се появи графично изображение на картата на окръг Кинг, направено от самолет.
— Всички водни маси, независимо от формата и размерите, са обозначени със син цвят — обясни Беки Суматара. Лакираният й в червено нокът посочи протока Пъджет, водните резервоари, реките. Оцветяването зависеше от водния обем. Колкото по-тъмен беше синият цвят, толкова по-голям беше обемът. Заливът Елиът и протокът Пъджет бяха в тъмносиньо, а някои от най-малките рекички и потоци бяха почти бели. — Интересува ви Северната вилица на река Толт?