Тя не можеше да се сдържи. Колкото повече говореше той, толкова повече я обземаше ужас.
— Моля те — каза той като на дете.
Тя потисна чувствата си. Сега трепереше и плачеше без сълзи. Искаше да гледа на него като на абсолютно ненормален, но не можеше. Той вършеше всичко толкова професионално, толкова точно. Това намаляваше още повече възможността за бягство.
— Ако по-късно плачеш, това ще ти причини огромна болка, ясно ли е? Дължи се на залина в сълзите. Нали разбираш? Не трябва да си позволяваш да плачеш. Върху превръзката не трябва да има никакъв натиск, затова внимавай в какво положение ще бъде главата ти, преди да заспиш. — Изчака и после попита: — Чуваш ли ме? — Тя успя да кимне утвърдително с глава. — Благодарение на теб, на твоята ретина, някое бедно създание ще може отново да вижда, разбираш ли? Ти ще подариш на някого зрение. Това е истинско чудо, но без теб не е възможно. С какви чувства те изпълва?
„С желание за бягство“, помисли си тя. Сега повече от всякога мислеше само за бягство. Упойката, която той й инжектира, спусна мъгла пред очите й. Щеше ли да вижда някога отново? Щеше ли да се събуди? Вгледа се за последен път в очите на Пазача.
„Може би слепотата все пак няма да се окаже толкова страшна“, помисли си тя.
24.
Болд не можа да се свърже по телефона с Дикси и се възползва от инсталираната наскоро електронна поща, като помоли за помощ един по-млад колега. Продиктува му бележка, в която уведомяваше Дикси подробно за направените открития в щаба на инженерните войски и за разговора си с д-р Бял Кон в университета. Предложи на Диксън да вземе под внимание някои от препоръките на докторката, включително и проучването на хирургическия метод, използван при затварянето на раната на Синди Чапмън. Само с едно натискане на бутона тази бележка щеше да прелети през целия град — той така си го представяше — и да изблее като агне на компютърния екран на някоя секретарка.
— Сержант? — извика го Джон Ла Моя от другия край на стаята, като притискаше с брада телефонната слушалка и размахваше някакви книжа към Болд.
Ла Моя отговаряше за наблюдението на Кони Чъ от „Блъдлайнс“, но днес беше дежурен в участъка — с наблюдението се занимаваха други детективи. Беше висок, с къдрава кестенява коса и носеше изгладени джинси. Беше нахакан мъж, опасен женкар и всички в полицията го харесваха — мъже и жени, цивилни и униформени.
— Факсовете от Медицинска асоциация — оповести Ла Моя.
Болд бързо прекоси стаята. С всяка крачка очакванията му се засилваха. Беше възможно името на жътваря да е в тези факсове. Взе ги от Ла Моя, прегледа ги бързо, страница по страница. После се умърлуши.
Ла Моя очакваше реакцията му. Затвори телефона и обясни:
— Шестстотин седемдесет и пет хирурзи. Отчайващо. Виж последната страница — подкани го той. Болд бързо стигна до нея. — Като се категоризират, положението става по-добро. Предполага се, че всеки от тях може да бъде обучен и да извършва такива операции. Но ако този човек е верен на специалността си, тогава остават тридесет и един, занимаващи се с гръдна хирургия, и десет — с урология. С обща хирургия се занимават шестдесет и осем, от които тридесет и четирима са с университетски титли. Записал съм и общия сбор — сто четиридесет и трима души.
Работата, която им предстоеше, беше внушителна, но не и неизпълнима, ако разполагаха с необходимия екип. Но Шосвиц едва ли щеше да се съгласи. Разговорът с всеки хирург трябваше да се проведе изключително внимателно, да се направят справки за състоянието на банковите им сметки, платежоспособността им и начина на живот. А това означаваше извънредна работа, много телефонни разговори и пътни разноски, които в крайна сметка трябваше да сведат огромния списък до един човек, без жътварят да ги усети.
Ла Моя, който продължаваше да чете през рамото му, като че ли отгатна мислите на Болд.
— Да не смяташ да ги доведеш тук на разпит един по един?
— Мисля върху тази възможност, но не много сериозно. Първо, докторите ще вдигнат патърдия и тя ще стигне до ушите на големите началства. Второ, ще се разчуе много бързо и жътварят ще удари кепенците, а това ще ни попречи да намерим доказателство, което да го уличи в престъпленията. Не забравяй, че по този въпрос законът е много мъгляв и това създава допълнителни трудности. Ако искаме да не даваме възможност на този човек да се измъкне, ще трябва да го заловим на местопрестъплението. Ако му дадем и седмица, гарантирам ти, че ще се измъкне. Ако предположенията ни са правилни, човекът се занимава с тази работа най-малко от три години, което означава, че е добре организиран и знае какво върши. Кой знае колко „жътви“ е извършил досега? Щом разбере, че сме тръгнали по следите му, ще разчисти всичко и няма да намерим дори и една игла. Трябват ни хирургическите ножици, с тях можем да направим връзката между Блументал и тези кости. Това би било едно прилично доказателство.