— Няма защо да се безпокоиш — отговори й той.
— Страх ме е — каза тя.
Петдесет хиляди долара! Петдесет! Цяло състояние. Можеше да си купи някой „Харли Дейвидсън“, или пък да замине за някъде. Кой знае…
— Това, което искам да направиш… — започна той, като се опитваше да разсъждава като доктора, но беше ядосан и загуби нишката на мисълта си.
Проблемът беше в характера му. Не можеше да се владее. Когато навремето скиташе по улиците — беше останал сам на улицата от тринадесетгодишна възраст — се беше научил да бъде безкомпромисен. А безкомпромисността, съчетана с лошия нрав, водеше до насилие. На петнадесет извърши първото си убийство — един вехтошар, който се беше опитал да го измами. Разгневи се и го наръга с гърлото на счупена бутилка. Остави го да умре от загуба на кръв. На седемнадесет уби една проститутка — след полов акт, който му беше за пръв път, защото нямаше пари да й плати. Това бяха годините, прекарани в Спокейн. Напусна града, тъй като нейният сводник се канеше да го пречука. В Сиатъл беше арестуван за джебчийство. Изкара шест месеца в окръжния поправителен дом и престъплението не беше отбелязано в досието му. Когато излезе оттам, беше навършил осемнадесет и щатските власти го изпратиха на курс за обучение, благодарение на който получи работа в Северозападната електродобивна компания. Близо два месеца води „истински“ живот. Тогава дойде денят, в който от върха на един стълб за високо напрежение, когато работеше онази дрислива работа, видя как докторът копае гроба. Разкри тайната му. Така се появи възможността да се докопа до повече пари. Оттогава нещата се промениха.
— Не можеш ли да изтриеш името на Шарън Шафър от компютъра?
— Ами полицията?
— Зададох ти въпрос! — Така разговаряше докторът с него и Мейбек със задоволство приложи метода му. Почувства се по-добре. — Можеш ли да изтриеш файла? Да го изчистиш отвсякъде? — Извади маркуча от резервоара на микробуса и го окачи на помпата. Все още мислеше дали няма да е по-добре, ако я залее с бензин.
— Искаш да изтрия това, което е в архива? Не знам дали ще мога. Мисля, че е възможно, но не съм опитвала.
— Искам да се опиташ да изтриеш файла за Шафър. Важно е, разбираш ли? — Той й хвърли един поглед а ла Чарлс Бронсън в ден, когато не му върви. А може би а ла Марлон Брандо. Как ли би се справил с това Големият пич!
Тя се поколеба. Това го вкисна. Сестра й, която се мотаеше около щанда за бонбони, явно ставаше нетърпелива. Реши да плати. Отвори вратата на микробуса и взе ключовете от таблото. Но остави вратата отворена, защото точно в този момент тя каза:
— Ще се опитам.
— Нямаш друг избор! — Погледна я за последен път с явно чувство на превъзходство. „Опасен съм“, помисли си самодоволно Мейбек.
Когато стигна до бензиностанцията, се извърна с гръб към сестра й, за да не може да види лицето му. Трябваше да е предпазлив.
За да плати на касиера, се изкачи на една малка платформа. Бензинът му струваше над двадесет долара. Това още повече го вкисна. Когато се обърна, видя от високото двама мъже в един паркиран наблизо джип, които явно се бяха снишили.
Полицаи! Кони се е провалила. Беше довела полицаите дотук! Дали пък не е в комбина с тях?
Паниката го връхлетя така внезапно, сякаш го бяха гръмнали с ловджийска пушка в корема. С крайчеца на окото забеляза някакво бързо раздвижване. Един пънкар се втурна към микробуса му. Стигна до него, бръкна вътре и извади портативния компютър. Шибаният компютър! Докторът го беше предупредил да не го изпуска никога от очи. Вътре се съхраняваха данните! Младежът побягна. Дони викна след него. Спусна се да го гони, като не изпускаше полицаите от очи. Ако успееха да се докопат до компютъра, с него беше свършено. Докторът щеше да се погрижи за това.
— Имаме проблем — обяви Джей Си по радиото.
До този момент вниманието на Болд беше съсредоточено върху шофьора на микробуса, но сега с периферното си зрение мярна младежа, който притича през улицата до отворената врата на микробуса. Когато миг след това видя портативния компютър в ръката му, подскочи така рязко, че си удари главата в спуснатата надолу козирка. Върху килима Професорът беше открил отпечатъци от портативен компютър. Като се имаше предвид връзката на Кони с „Блъдлайнс“ и на „Блъдлайнс“ с Шарън Шафър, това не можеше да бъде просто съвпадение.