— Да има нещо от Уотсън? — попита той Ла Моя. — Успяха ли да се доберат до информацията в компютъра?
— На път са. Това, което имам да ти кажа, е свързано с Мейбек.
— Повече ме интересуват данните.
— Знам — каза Ла Моя.
— Всички се интересуваме от тях — добави Дафи.
— Продължавай — нареди му Болд, като се опитваше да прикрие нетърпението си.
— Доналд Монро Мейбек не е извършвал престъпления, няма данни да е бил арестуван и има само две дребни нарушения при паркиране. Колкото се отнася до нас, той е чист.
— Я го виж ти! — изсумтя Болд. Отвори една папка, колкото да има какво да държи в ръцете си. Надяваше се, направо се беше молил в досието на този човек да открият нещо повече. Това, което Ла Моя можеше да му каже от тук нататък, вече щеше да бъде твърде незначително.
Ла Моя продължи:
— Собственик е на син микробус Форд — модел 1981 година. Това е всичко, което имаме като официални данни за него. Но аз се обадих на едно приятелче, което може да проучи неговото финансово положение. Без въпроси, ако обичаш — каза той на Дафи. — Дадох му номера на кредитната карта за бензин. Ще се опита да разузнае нещо повече. Не обещава нищо. — Отпи от кутията с кола. — Чухте ли за портативния компютър?
Болд поклати глава. Ла Моя беше от хората, които първи научаваха всичко по-важно, и се гордееше с това.
ТОЙ продължи:
— Джей Си, който е заедно с Бъч в първия проследяващ екип, току-що се обади и каза, че Мейбек вече е скрил дълбоко компютъра. Направил е снимка, как го хвърля в езерото Юниън. Мисля, че бихме могли да го извадим, за да не се развали.
— Ами да — каза Болд, като се опитваше да гледа на нещата от положителната им страна, колкото и малка да беше победата им. — Ако изобщо се стигне до процес, това, че е хвърлил в езерото абсолютно годен компютър, може да натежи в полза на доводите, че данните в него имат изобличаващ характер. Вероятно е изтрил информацията, но продължава да смята компютъра за разобличаващо го доказателство. Сигурно е краден и взема предпазни мерки. Не е много, но все пак е нещо.
— Въпросът може да се погледне и от друг ъгъл — припомни Ла Моя. — Щом като унищожава следи, сигурно си има причини.
— Усетил е, че сме по следите му — каза Дафи.
Болд почувства още по-остро, че трябва да бърза. Ядът отново го стисна за гърлото. Стомахът му пак се обади. Все едно че го чуваше да казва: „Ето че пак се срещнахме“. Ако Мейбек и жътварят са узнали за разследването, портативният компютър е единственото доказателство, което би трябвало да унищожат. Сега трябваше да бързат. Всеки ден, дори всеки час даваха на жътваря възможност да прикрие дейността си.
Отново прегледа списъка с предстоящите задачи. Обърна се към Дафи, която все още не можеше да се нарадва на успеха, който бяха постигнали преди час в заложния магазин.
— Имаме ли сведения, какъв е броят на ветеринарните лекари в окръг Кинг? — Беше поискал тя да направи справката предишната вечер, преди да отиде на мястото, където откриха гроба. Като че ли оттогава беше изминала цяла седмица.
— Нямаме официалните данни, но разполагаме със сведения какъв е техният минимален брой. — Тя се поколеба.
На Болд му беше познато това нейно изражение. Стана му ясно, че не гори от желание да му отговори.
— Триста и седемдесет — каза Дафи.
При споменаването на цифрата Болд се почувства така, като че ли го беше блъснал камион.
— Майтапиш се, нали?
— Това е само броят на ветеринарните лекари, които са дали обяви в „Жълтите страници“ за американския Запад. По всяка вероятност има още стотина, които са предпочели да не си правят подобна реклама.
— Не може да са чак толкова много. Трябва да свиете бройката, и то колкото се може по-скоро — нареди Болд.
За такъв голям списък щяха да са необходими най-малко двадесет души, които да се занимават с тази работа над шест месеца.
— Някои от обявите са на клиники, а в една клиника може да има десет и повече ветеринари. Ще ни трябва цяла армия, ако трябва да ги проверим всичките — стигна Дафи до същото заключение.
Болд се мъчеше да гледа по-оптимистично на нещата. При налегналата го умора това никак не беше лесно.
— Ще се опитам да накарам Шосвиц да поиска сформирането на група със специално предназначение. Постарайте се да ограничите списъка само до тези, които са хирурзи. Може да го съкратите още повече, ако се спирате само на специалистите по вътрешна хирургия. Дали има между тях хирурзи, занимаващи се с трансплантации? Не знам. Проверете и това. Трябва да съкратим този списък поне наполовина.