Представете си силует върху кон, който напредва полека по пътя, покрит с един пръст прах. Пшеницата в нивите от двете му страни вече обещава невиждана благодат.
Представете си ограда от избелели, мъртви късове дърво. На нея е забодена бележка. Слънцето почти е заличило буквите, но още може да се разчетат.
Една пътечка се отклонява от пътя към няколко скупчени, избелени с вар сгради.
Представете си бавни крачки.
Представете си отворена врага.
Представете си зад нея хладна сумрачна стая. Личи си, че в нея никой не се свърта задълго. Това е стая за хора, които повечето време са навън, но притъмнее ли, трябва да се приберат. В такова помещение спят кучета, окачат се хамути и дъждобрани от промазана кожа. Има бирена бъчонка до вратата. Подът е настлан с каменни плочи, а по гредите на тавана са забити куки за бекон. Около старателно изстърганата маса могат да седнат трийсетина мъже.
Няма мъже. Няма кучета. Няма бира. Няма бекон.
След тропането по вратата отново се възцари тишина, после по плочите зашляпаха чехли. След малко надникна кльощава стара жена, чието лице имаше повърхност и цвят на лешник.
— Да?
— НА БЕЛЕЖКАТА ПИШЕ „ТЪРСЯ ПОМОЩНИК“.
— Тъй ли било? Тъй ли, а? Виси там от миналата зима!
— ИЗВИНЕТЕ, НЕ РАЗБРАХ. НЯМАТЕ ЛИ НУЖДА ОТ ПОМОЩНИК?
Очите на сбръчканото лице го огледаха придирчиво.
— Да знаеш, че не мога да плащам повече от шест пенса на седмица.
Извисяващата се фигура, очертана от слънчевите лъчи, като че се замисли.
— ДОБРЕ — промълви накрая.
— А и дори не знам на коя работа да те пратя първо. Тука не сме имали свестен помощник от три години. Просто наемам ония лениви нехранимайковци от селото, ако имам нужда от още чифтове ръце.
— ДА?
— Значи не си против?
— ИМАМ КОН.
Старицата се отмести, за да погледне зад него. В двора стоеше най-внушителният жребец, който бе виждала. Очите й се присвиха.
— Конят е твой, а?
— ДА.
— С всичкото туй сребро по хамута и останалото?
— ДА.
— Ама си готов да работиш за шест пенса на седмица?
— ДА.
Тя стисна устни. Гледаше ту непознатия, ту коня, ту запустялото стопанство. Май стигна до някакво решение, вероятно поради причината, че ако нямаш кон, няма и защо да се боиш от конекрадец.
— Ще спиш в плевнята, ясно?
— ДА СПЯ ЛИ? ДА. РАЗБИРА СЕ. ТРЯБВА И ДА СПЯ.
— Щото бездруго не мога да те пусна в къщата. Не е прилично.
— ПЛЕВНЯТА ЩЕ МЕ ЗАДОВОЛИ НАПЪЛНО, УВЕРЯВАМ ВИ.
— Но можеш да идваш в къщата да ядеш.
— БЛАГОДАРЯ ВИ.
— Името ми е госпожица Флитуърт.
— ДА.
Тя зачака.
— Сигурно и ти си имаш име — подкани го след малко.
— ДА. ТАКА Е.
Жената чакаше.
— Е?
— ИЗВИНЕТЕ?
— Как ти е името?
Непознатият я позяпа и се заозърта много притеснен.
— Хайде, казвай — настоя госпожица Флитуърт. — Няма да наема човек без име, господин…
Фигурата се вторачи нагоре.
— МОЖЕ ЛИ ДА СЪМ ГОСПОДИН НЕБОСВОДСКИ?
— Не съм чувала за фамилия Небосводски.
— ТОГАВА ГОСПОДИН… ПОРТАЛСКИ?
Тя кимна.
— Тъй може. Навремето познавах един Порталски. Ъхъ. Господин Порталски. А малкото ти име? Само не ми разправяй, че нямаш и малко име. Трябва да си Бил, Том, Брюс или все някакъв.
— ДА.
— Какво е?
— ЕДНО ОТ ТЕЗИ ИМЕНА.
— Кое?
— АМИ… ПЪРВОТО?
— Да не си Бил?
— ДА?
Тя подбели очи от нетърпение.
— Добре, де, Бил Небосводски…
— ПОРТАЛСКИ.
— А, да. Извинявай. Добре, Бил Порталски…
— НАРИЧАЙТЕ МЕ САМО БИЛ.
— А ти ще се обръщаш към мен с „госпожице Флитуърт“. Сигурно искаш да вечеряш?
— ИСКАМ ЛИ? А-А… ВЯРНО. ВЕЧЕРНОТО ЯСТИЕ. ДА.
— Правичката да ти кажа, наглед си гладувал почти до смърт. Че и малко отгоре.
Тя примижа и се взря във фигурата. Незнайно защо много се затрудняваше да прецени как изглежда Бил Порталски или дори да си спомни ясно как звучи гласът му. Знаеше, че той е пред нея и сигурно бе говорил… иначе защо тя помнеше думите му?
— По нашите краища мнозина не се назовават с името, дадено им при раждането — подхвърли тя. — Открай време повтарям, че няма полза да задаваш лични въпроси. Нали си годен за работа, господин Бил Порталски? Още не сме извозили сеното от високите ливади, а дойде ли време за жътва, ще се скъсаме от работа. Ти умееш ли да косиш?
Бил Порталски като че обмисли старателно въпроса и отговори:
— СПОРЕД МЕН ОТГОВОРЪТ НЕСЪМНЕНО Е „ДА“, ГОСПОЖО ФЛИТУЪРТ.