— Е, какво става?
— Един олтар се издигна във въздуха и се стовари отгоре ни.
— При нас един полилей сам се откъсна от тавана. Всичко се отвинтва. Слушай, когато идвахме насам, край нас прелетя цял костюм! С два панталона, а струва само седем долара!
— Хъм… Успя ли да прочетеш името на етикета?
— А и всичко тупти от живот. Усещаш ли?
— Предположихме, че вие сте се оплескали.
— Не се дължи на магия. Дали боговете не са по-сърдити от обикновено?
— Изглежда не е така.
Зад тях жреците и магьосниците си крещяха с опрени носове.
Върховният жрец пристъпи по-близо до Архиканцлера.
— Мисля си, че имам сили да надделея над глътка-две от твоята уловка за духа. Не съм бил толкова потиснат от времето, когато госпожа Кейк принадлежеше към нашето паство.
— Госпожа Кейк ли? Че коя е тя?
— Вие нали се разправяте с… ужасни Твари от Тъмничните измерения и други изчадия? Такива са страховитите рискове във вашата безбожна професия, ако не греша.
— Прав си.
— Е, ние пък имаме насреща си госпожа Кейк.
В погледа на Ридкъли се четеше ням въпрос.
— По-добре не питай — потръпна жрецът. — И се благодари, че няма да узнаеш от собствен опит какво преживях.
Ридкъли мълчаливо му подаде порцията бренди.
— Между нас да си остане — подхвана жрецът, — но имаш ли някаква представа за причината да настане тази бъркотия? В момента стражниците се опитват да измъкнат негова светлост изпод парчетиите. Ясно ти е, че той ще иска отговори от нас. А аз дори не съм убеден, че знам въпросите.
— Нито магия, нито божествена намеса — промълви Ридкъли. — Може ли да си пийна от уловката? Благодаря. Не е магия, не са боговете… Не остават кой знае какви възможности, нали?
— Дали няма някоя магия, която не познавате?
— И да има, все тая, щом не я познаваме.
— Логично — въздъхна жрецът.
— Дали пък боговете не са подхванали някое не толкова божествено дело за разтуха? — хвана се за последната сламка Ридкъли. — Двама-трима не са ли се сдърпали, а? Богините не спорят ли на коя от тях се пада някоя златна ябълка?
— В момента на божествения фронт всичко е спокойно — заяви Върховният жрец. Очите му се изцъклиха и той заговори, сякаш четеше разтворен сценарий в главата си. — Хиперопия, богиня на обувките, е убедена, че Санделфон, бог на коридорите, е отдавна изчезналият брат-близнак на Грун, бог на извънсезонните плодове. Кой пъхна козата в леглото на Офлър, Бога-крокодил? Дали Офлър подготвя съюз със Седемръкия Сек? А в това време Хоки Шегаджията отново е подхванал старите си номера…
— Да, да, добре — спря го Ридкъли. — Лично аз така и не започнах да се интересувам от тези историйки.
Зад тях Деканът с известен успех възпираше Лектора по съвременни руни да не превърне жреца на Офлър в комплект куфари, а от носа на Ковчежника доста силно шуртеше кръв след точен удар с кадилница.
— Трябва да се покажем единни — предложи Ридкъли. — Съгласен?
— Съгласен.
— Тъй, де. Поне за момента.
Малка тъкана пътечка се зарея кръшно край тях. Върховният жрец върна бутилчицата бренди на собственика й.
— Между другото мама се оплаква, че отдавна не си й писал.
— А бе, вярно си е… — Другите старши магьосници биха се изумили от срама и угризенията, мярнали се в очите на Ридкъли. — Бях твърде зает. Знаеш как става.
— Тя помоли да ти напомня, че очаква и двама ни за обяд на Прасоколеда.
— Не съм забравил — понамръщи се Ридкъли. — Очаквам го с нетърпение. — Обърна се към разгорещеното меле. — Ей, хора, я стига!
— Братя! Проявете смирение! — гръмовно изрече и Върховният жрец.
Старшият наставник пусна главата на висшия жрец на култа Хинкай. Двама не чак толкова старши свещеници престанаха да ритат Ковчежника. Всички се заеха да си оправят дрехите, да си вдигнат шапките от пода и да се прокашлят смутено.
— Тъй е по-добре — установи Ридкъли. — Я чуйте — двамата с негово преосвещенство решихме…
Деканът се вторачи свирепо в един дребничък епископ.
— Ритна ме! Ей, ти ме ритна!
— О-о, няма такова нещо, чадо.
— Ритна ме, и още как! — изфуча Деканът. — Крадешком, за да не те види никой!
— … решихме… — натърти Ридкъли, вторачен изпепеляващо в Декана — … да търсим решение на сегашните ни затруднения в дух на братско сътрудничество и добра воля, което се отнася и за теб, Старши наставнико!
— Ама как да се сдържа?! Той ме бутна!
— Да, бе! Дано ти бъде простено! — инатливо процеди Архидяконът на Трум.
От горния етаж до тях долетя трясък. Един шезлонг се втурна надолу по стълбата и излезе шумно през вратата на фоайето.