Той се промъкна натам да разбере смисъла на случката.
— ГОСПОЖИЦЕ ФЛИТУЪРТ. ЗАЩО ВДИГАТЕ ТОЗИ ШУМ?
Тя се завъртя на пети и неволно замахна с черпака.
— Брей, ти се прокрадваш като котка!
— КАТО КОТКА ЛИ?
— Казвам, че изобщо не ти чух стъпките. — Тя отстъпи крачка назад и го огледа от горе до долу. — Бил Порталски, има в тебе нещо, дето още не мога да го налучкам.
Скелетът, извисяващ се над два метра, я гледаше търпеливо. Предпочиташе да си премълчи.
— А какво ще искаш за закуска? — попита възрастната жена. — Не че можеш да избираш, щото има само овесена каша.
По-късно тя си мислеше: „Трябва да я е изял, щом купичката е празна. Но защо не помня?“
И тази история с косата… Той зяпаше сечивото, сякаш виждаше коса за пръв път в живота си. Тя му обясни за острието и дръжката. Той ги разгледа учтиво.
— КАК Я ТОЧИТЕ, ГОСПОЖО ФЛИТУЪРТ?
— Какво говориш, тя си е наточена?!
— КАК Я ПРАВИТЕ ОЩЕ ПО-ОСТРА?
— Не може. Острото си е остро. Като наточиш косата добре — толкоз.
Той размаха лениво сечивото и издаде съскащ звук от разочарование.
После се почнаха чудесиите с тревата.
Ливадата беше на високия склон над нивите. Тя го погледа как коси.
За пръв път в живота си виждаше толкова стъписващи похвати. Дори не й бе хрумвало досега, че е възможно.
След малко му каза:
— Добре се справяш. И замахът ти е сръчен, и всичко е както подобава.
— БЛАГОДАРЯ ВИ, ГОСПОЖИЦЕ ФЛИТУЪРТ.
— Но защо косиш стрък по стрък?
Бил Порталски се взря за миг в равния ред окосени стръкове.
— И ДРУГ НАЧИН ЛИ ИМА?
— Можеш да отрязваш по цял сноп с един замах.
— НЕ. НЕ. САМО СТРЪК ПО СТРЪК. ЕДИН ЗАМАХ — ЕДИН СТРЪК.
— Но тъй няма да окосиш много — възрази тя.
— ВСИЧКИ ДО ПОСЛЕДНИЯ, ГОСПОЖИЦЕ ФЛИТУЪРТ.
— Брей…
— ДОВЕРЕТЕ МИ СЕ.
Госпожица Флитуърт го остави да работи и се върна в къщата. Постоя до прозореца на кухнята, за да наблюдава далечната тъмна фигура, крачеща равномерно по склона.
„Какво ли е сторил? — питаше се. — Има нещо в миналото му. Май ще се окаже от ония загадъчни мъже. Дали е извършил обир и сега кротува?
Ето, вече окоси цял ред. Стрък по стрък, ама не знам как го прави по-бързо от ония, дето косят сноп след сноп…“
Единственото четиво на госпожица Флитуърт беше „Фермерски алманах и каталог на семена“, с който едно стопанство можеше да изкара цяла година в клозета, ако никого не ГО мъчеха червата. Покрай деловите сведения за фазите на луната и времето за засяване авторите бяха вмъкнали с кръвожадно удоволствие факти за разни масови убийства, коварни обири и природни бедствия, редовно сполетяващи човечеството. Да речем, „15 юни, Година на Неподготвената белка: На този ден преди 150 лета един человек погина под необичаен порой от гулаш в Куирм“, или „14 души станаха жертва на Чум, печално известния хвърляч на херинги“.
Особено важно беше, че всичко това се случваше някъде далеч, вероятно и поради божествена намеса. А тук най-много да изчезне някое пиле или да намине залутал се трол. Разбира се, имаше бандити и грабители из околните хълмове, те обаче се погаждаха добре с тукашните хора и бяха жизненоважни участници в местната икономика. Въпреки това тя се почувства по-уверена, откакто в стопанството имаше и друг обитател.
Тъмният силует на склона подкара втория ред. Зад него окосената трева вехнеше под слънцето.
— СВЪРШИХ РАБОТАТА, ГОСПОЖИЦЕ ФЛИТУЪРТ.
— Тогава върви нахрани свинята. Името й е Нанси.
— НАНСИ… — повтори Бил, сякаш се мъчеше да обърне думата в устата си и да я огледа от всички страни.
— Нарекох я на моята майка.
— ЩЕ ОТИДА ДА НАХРАНЯ СВИНЯТА НАНСИ, ГОСПОЖИЦЕ ФЛИТУЪРТ.
Стори й се, че минаха някакви си секунди.
— СВЪРШИХ РАБОТАТА, ГОСПОЖИЦЕ ФЛИТУЪРТ.
Тя примижа насреща му. После бавно и подчертано си избърса ръцете с парцала, излезе в двора и тръгна към кочината.
Нанси бе заровила муцуната си до очите в коритото с помията.
Госпожица Флитуърт се зачуди какво ли подхожда да каже. Накрая смънка:
— Много добре. Много добре. Ти… ти наистина работиш бързо.
— ГОСПОЖИЦЕ ФЛИТУЪРТ, А ЗАЩО ПЕТЕЛЪТ НЕ КУКУРИГА ПРАВИЛНО?
— О, за Сирил ли питаш… Паметта му го подвежда. Жалка история, а? Как ми се ще поне веднъж да кукурига нормално…
Бил Порталски намери парче креда в запустялата ковачница на стопанството, откри парче дъска сред вехториите и се захвана да пише много старателно. По някое време закрепи дъската пред курника и обърна главата на Сирил натам.
— ЩЕ ПРОЧЕТЕШ ТОВА.
Сирил се вторачи късогледо в думата „Кукуригу“, изписана с ъгловат готически шрифт. Някъде в неговия мъничък пилешки налудничав ум се избистри отчетлива и вледеняваща увереност, че за негово добро е да се научи да чете бързо, ама много бързо.