Задави се с думите си.
Робата бавно се завъртя. Имаше очертания и това подсказваше, че някой я носи, но се долавяше и пустота, сякаш формата оставаше куха. И под качулката нямаше нищо.
Пустотата погледа магьосниците няколко секунди, накрая се съсредоточи върху Архиканцлера.
И рече: „Кой си ти?“
Ридкъли преглътна на сухо.
— Ъ-ъ… Муструм Ридкъли. Архиканцлерът.
Качулката кимна. Деканът се помъчи да прочисти ухото си с показалец. Робата не говореше. Нищо не се чуваше. Само малко по-късно човек установяваше наличието на неочакван спомен за онова, което не е било изречено, обаче без дори да подозира как се е озовало в паметта му.
Качулката рече: „Ти властно същество ли си в този свят?“
Ридкъли се озърна към останалите магьосници. Деканът тутакси се начумери.
— Ами… как да ви кажа… да… пръв сред равни и такива ми ти работи… да… — успя да изгъгне Архиканцлерът.
Бе му речено: „Ние носим добри вести.“
— Добри вести? Добри вести ли? — Ридкъли сгуши глава под погледа на липсващите очи. — О, чудесно. Ето ги, значи, добра вест за разнообразие.
Бе му речено: „Смърт напусна работата си.“
— Моля?!
Бе му речено отново: „Смърт напусна работата си.“
— Тъй ли? Ха, туй вече е новина… — неуверено промълви Архиканцлерът. — Ъ-ъ… И как стана? По-точно… как?
Бе му речено: „Поднасяме извиненията си за пропуските напоследък.“
— Пропуски ли? — смънка Ридкъли, объркан безнадеждно. — Ами… хъм, не знам дали е имало… Вярно, той все обикаляше насам-натам, но през повечето време не сме се и замисляли…
Бе му речено: „Имаше недопустими неуредици.“
— Имаше ли? Тъй, значи… Е, да, не бива да има неуредици — съгласи се Архиканцлерът.
Бе му речено: „Предполагаме, че положението е било непоносимо.“
— Е, точно аз не бих… тоест… не съм уверен… Било ли е?
Бе му речено: „Но бремето вече е свалено от плещите ви. Ликувайте. Свърши се. Ще има кратък преходен период, преди да се появи подходящ кандидат, след който нормалното предлагане на услуги ще бъде възобновено. Отсега молим да бъдем извинени за неизбежните неудобства, причинени от въздействието на прекомерна жизнена сила.“
Фигурата потрепна и започна да избледнява.
Архиканцлерът трескаво размаха ръце.
— Чакайте! Не можете да си тръгнете просто така! Заповядвам ви да останете! Какви услуги? Какво означават тия приказки? Кой сте вие?
Качулката се обърна към него и му рече: „Ние сме нищо.“
— Хич не ми помагате да разбера! Как се казвате?
„Ние сме забравата.“
Силуетът изчезна.
Магьосниците мълчаха. Скрежът в октограмата се изпаряваше.
— О-ох… — проточи Ковчежникът.
— Кратък преходен период? Това ли било? — отрони Деканът.
Подът се разтресе.
— О-ох… — пак се обади Ковчежникът.
— Не получихме обяснение защо всичко се сдоби със свой живот — оплака се Старшият наставник.
— Задръж… — спря го Ридкъли. — Ако хората стигат до края на живота си, напускат телата си и тъй нататък, но Смърт не ги отнася…
— Значи се трупат на опашка някъде тук — довърши Деканът.
— И няма къде да се дянат.
— Не само хората — добави Старшият наставник. — Отнася се за всичко, което умира.
— И светът прелива от жизнена сила — обобщи Ридкъли.
Магьосниците говореха безстрастно, но съзнанието на всеки надничаше отвъд неизбежния край на обсъждането към далечния ужас на изводите.
— Размотава се и няма какво да върши — смънка Лекторът по съвременни руни.
— Прояви на полтъргайст.
— И това ни се стовари на главите…
— Почакайте! — примоли се Ковчежникът, който някак догони мислено събитията. — Защо да се притесняваме? Няма причина да се опасяваме от мъртъвците, нали? В края на краищата те не са нищо повече от хора, които са умрели. Обикновени хора. Като нас.
Магьосниците се замислиха. Спогледаха се. И се развикаха едновременно.
Никой не си спомни подхвърлените думички за „подходящия кандидат“.
Вярата е сред най-могъщите органични сили в мултивселената. Е, дори да не помества планини сама по себе си, може да сътвори същество, което е способно да го стори.
Хората дълбоко се заблуждават за вярата. Смятат, че действа отзад напред. Представят си, че първо има обект, после възниква и вяра в него. Всъщност е точно обратното.
Вярата се подмята из просторите на битието подобно на буци глина, въртящи се в спирала по грънчарското колело. Например така са сътворени боговете. Несъмнено е, че са създадени от онези, които вярват в тях, защото дори съкратените биографии на божествата доказват, че произходът им не може да е божествен. Склонни са да правят онова, което и хората биха си позволили, ако щеше да им се размине безнаказано, особено като става дума за нимфи, златни дъждове в спални и смазване на врагове.