Тя изгледа старците в другия край на пейката.
— И те почти ша штанали шкелети. Не вярвам, че ишкат да виждат още един.
Той се примири.
— ТРЯБВА ДА ПРИЗНАЯ, ЧЕ ПОНЕ В ТОВА СИ ПРАВА.
— Жащо не ше ражпадаш на парчета?
— НЕ ЗНАМ. НИКОГА НЕ МИ СЕ Е СЛУЧВАЛО.
— Виждала шъм шкелети на животни. Те ше ражпадат.
— МОЖЕ БИ ЗАЩОТО СКЕЛЕТИТЕ СА ОСТАТЪК ОТ ТЯХ, А АЗ СЪМ СИ ТАКЪВ ПОНАЧАЛО.
— Аптекарят, дето прави лекове в Чамбли, ши има шкелет на кука, жакрепил му е коштите ш телчета — съобщи детето с тон, който подсказваше подробно проучване на обекта.
— АЗ НЯМАМ ТЕЛЧЕТА.
— Има ли ражлика между мъртвите шкелети и живите?
— ДА.
— Жначи той е окачил мъртъв шкелет?
— ДА.
— Дето преди е бил в жив човек?
— Да.
— Брей, че гадно. — Детето позяпа хоризонта и се похвали: — Имам ши нови чорапки.
— ТАКА ЛИ?
— Ако ишкаш, виж ги.
Протегна за оглед мърляво краче.
— Я ГЛЕДАЙ! НОВИ ЧОРАПИ.
— Мама ми ги оплете от овча вълна.
— БРЕЙ…
Тя пак огледа хоризонта за нещо интересно.
— Ей, жнаеш ли… жнаеш ли, че е петък?
— ДА.
— А аж ши намерих една лъжичка.
Бил Порталски се усети, че очаква някакво продължение. Не бе свикнал да общува с хора, които задържат вниманието си на една тема не по-дълго от три секунди.
— Ти нали работиш при гошпожица Флитуърт?
— ДА.
— Моят татко кажа, че ти добре ши намештил краката ши под машата там.
Бил Порталски не успя да съчини отговор, защото не разбра смисъла на подмятането. Беше от изреченията, които хората изричат преспокойно, прикривайки грубостта зад намеци, предадени понякога само с глас или поглед. Детето обаче още не владееше този майсторлък.
— Татко кажва още, че тя криела пълни шандъци ш имане.
— НИМА?
— Пък аж ши имам две парички по едно пени.
— ОХО…
— Сал!
И двамата се озърнаха — госпожа Лифтън стоеше на прага.
— Време ти е да си лягаш. Стига си дотягала на господин Порталски.
— О, УВЕРЯВАМ ВИ, ЧЕ ТЯ ИЗОБЩО НЕ МИ Е…
— Кажи „лека нощ“.
— Ама шкелетите как жашпиват? Нали не могат да ши жатворят очите, щото…
Той дочуваше приглушените им гласове откъм кръчмата.
— Не бива да наричаш така господин Порталски само защото е… твърде… кльощав…
— Няма штрашно. Той не е от умрелите шкелети.
В гласа на госпожа Лифтън се промъкна типичното объркване на човек, който просто не желае да повярва на очите си.
— Може да е бил болен.
— Че един шкелет може ли да е болен?
Бил Порталски се върна в стопанството, потънал в тежък размисъл.
Прозорецът на кухнята беше осветен, но той отиде направо в плевнята, качи се по стълбата и легна в сеното.
Можеше да отлага сънищата, но нямаше как да избяга от спомените.
Взря се в мрака.
След малко чу меки стъпки. Обърна се.
Колона от бледи призрачета на плъхове припкаха по таванската греда над главата му и избледняваха в движение, накрая остана само звукът.
Следваше ги един… силует.
Беше висок около педя. Носеше черно наметало. Държеше малка наточена коса в едната си костелива лапичка. Бяла костена муцунка се подаваше изпод сенчестата качулка.
Бил Порталски протегна ръка и го свали от гредата. Силуетът не се възпротиви, а се изпъчи върху дланта му и впери в него поглед, какъвто си разменят признатите професионалисти.
Бил Порталски промълви:
— ЗНАЧИ ТИ СИ?…
Смърт на мишките кимна.
— ПИСУК.
— ПОМНЯ ТЕ, КОГАТО БЕШЕ ЧАСТ ОТ МЕН — спомена Бил Порталски.
Смърт на мишките изписука отново.
Бил Порталски порови в джобовете на работните си дрехи. Бе пъхнал там остатъка от обяда си. Аха, ето го.
— ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ МОЖЕШ ДА ВИДИШ СМЕТКАТА И НА ПАРЧЕ СИРЕНЕ?
Смърт на мишките прие сиренето с благодарност.
Бил Порталски веднъж (само веднъж, разбира се) навести един старец, който бе прекарал почти целия си живот заключен в килия на върха на кула заради приписано му злодеяние. Старецът разнообразяваше дните си с опитомяване на птички, за да си има компания. Те цвъкаха на постелята му и го лишаваха от храна, но той ги търпеше и се усмихваше, когато кацаха и отлитаха от перваза пред зарешетения прозорец. Тогава Смърт не можа да разбере кому е притрябвало да се увлича по подобни глупости.
— НЯМА ДА ТЕ БАВЯ — подхвърли. — ПРЕДПОЛАГАМ, ЧЕ ИМАШ РАБОТА, СРЕЩИ С ДРУГИ ПЛЪХОВЕ. ЗНАМ КОЛКО СИ ЗАЕТ.
Вече разбираше.
Остави фигурката на гредата и се излегна.
— ОТБИВАЙ СЕ, АКО МИНАВАШ НАБЛИЗО.
Бил Порталски пак се зазяпа в тъмата.
Сънят… Долавяше как го дебне наоколо. Сънят, понесъл цял куп видения.