Лежеше в мрака и се бореше да го отблъсне.
Крясъците на госпожа Флитуърт го накараха да се изправи в миг и замалко му олекна, че не секнаха със събуждането.
Вратата на плевнята се блъсна в стената.
— Бил! Слез бързо!
Той напипа с крак първото стъпало.
— КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО, ГОСПОЖИЦЕ ФЛИТУЪРТ?
— Нещо се е подпалило!
Хукнаха през двора и продължиха на бегом по пътя. Небето над градчето червенееше.
— Размърдай се, де!
— НО ПОЖАРЪТ НЕ Е ПРИ НАС.
— Ама целият град може да пламне! Прехвърля се по тия сламени покриви, преди да се усетиш!
Стигнаха до окаяното подобие на градски площад Пожарът бе обхванал кръчмата, сламата на покрива отскачаше нагоре с рев на милиони искри.
— Гледай ги, бе, стърчат като вкаменени! — заръмжа госпожица Флитуърт. — Ей я там помпата, всички имат кофи вкъщи, ама може ли да се свърти толкоз проста мисъл в кратуните им?!
Недалеч от тях започна схватка — двама от клиентите на кръчмата възпираха Лифтън да не нахълта в къщата. Той виеше в лицата им.
— Момиченцето му е вътре — сепна се госпожица Флитуърт. — Нали туй каза?
— ДА.
Пламъците закриваха като завеси всеки прозорец.
— Трябва да има начин! — настръхна тя. — Ако намерим стълба…
— НЕ БИВА.
— Какво?! Поне ще опитаме. Как тъй ще зарязваме хората в беда!
— ВИЕ НЕ РАЗБИРАТЕ — изрече Бил Порталски. — НАМЕСАТА В СЪДБАТА ДОРИ НА ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ЧОВЕК МОЖЕ ДА УНИЩОЖИ СВЕТА.
Госпожица Флитуърт го огледа стъписано, сякаш смяташе, че току-що е полудял.
— Що за тъпотии дърдориш?
— ИСКАМ ДА КАЖА, ЧЕ ЗА ВСЕКИГО НАСТЪПВА МОМЕНТЪТ ДА УМРЕ.
Тя се облещи. После замахна и го цапардоса по лицето с опакото на дланта си.
Лицето се оказа по-твърдо, отколкото очакваше. Госпожица Флитуърт изохка и си духна на пръстите.
— Махаш се от стопанството ми още тая нощ, Бил Порталски! Ясно?
Врътна се и затича към помпата.
Неколцина от мъжете донесоха дълги пръти с куки, за да смъкнат горящата слама от покрива. Госпожица Флитуърт накара други да опрат подвижна стълба до единия прозорец на спалнята, но докато убеди някого да се покатери под защитата на подгизнало одеяло, върхът на стълбата вече тлееше.
Бил Порталски не откъсваше поглед от пламъците.
Бръкна в джоба си и извади животомер. Светлината на пожара играеше червеникаво по стъклото. Пак прибра златния часовник в джоба.
Част от покрива хлътна навътре.
— ПИСУК.
Бил Порталски погледна в краката си. Фигурка в черно наметало мина решително между тях и влезе наперено през обрамчения с огън вход.
Някой викаше оглушително, че вътре имало бурета с ракия.
Бил Порталски отново извади животомера. Съскането му заглушаваше рева на пожара. Бъдещето изтичаше в миналото, имаше несравнимо повече минало, отколкото бъдеще. Порази го обаче фактът, че бъдещето винаги тече в миналото през неизменното сега.
Внимателно пусна животомера в джоба си.
Смърт знаеше, че намесата в съдбата на един-единствен човек може да унищожи света. Това знание беше част от него.
Но откри, че за Бил Порталски в това няма повече смисъл, отколкото в думите „конски лакти“.
— ОХ, ПО ДЯВОЛИТЕ… — промърмори той.
И влезе в огъня.
— Ъ-хъм. Библиотекарю, аз съм! — Уиндъл се мъчеше да вика през ключалката. — Уиндъл Пунс.
Опита пак с думкане по вратата.
— Той защо не се обажда отвътре?!
— Не знам — отвърна глас зад него.
— Шлепел?
— Аз съм, господин Пунс.
— Как се озова зад мен?
— Трябва да бъда зад нещо, господин Пунс. В това е същината на караконджула.
— Библиотекарю! — кресна Уиндъл и заблъска с юмрук по вратата.
— Ууук.
— Защо отказваш да ме пуснеш?
— Ууук.
— Но аз искам да проверя нещо в книгите.
— Ууук ууук!
— Е, да, такъв съм си. Туй какво общо има с молбата ми?
— Ууук!
— Ама не е… не е честно!
— Той какво ви каза, господин Пунс?
— Нямало да ме пусне, защото съм бил мъртъв!
— Типично поведение. Рег Шу все се оплаква от това отношение.
— Някой друг наясно ли е с тая жизнена сила?
— Ами винаги можете да се обърнете към госпожа Кейк. Но тя си е особнячка.
— Коя е госпожа Кейк? — Уиндъл поумува над казаното от Шлепел. — А ти между другото си караконджул.
— Никога ли не сте чувал за госпожа Кейк?
— Не съм.
— Не вярвам да се интересува от магия… А господин Шу бездруго ни увещава да не говорим е нея. Твърди, че тя експлоатирала мъртъвците.
— Как?
— Тя е медиум.
— Сериозно? Добре, да вървим при нея. И… Шлепел?
— Да?
— Тръпки ме побиват, защото се спотайваш зад гърба ми през цялото време.