Знаеше, че Джианоза добре разбира състоянието й. Въпреки напредничавите си идеи, че дъщерите му трябваше да се научат да четат и пишат, баща им бе старомоден човек, когато ставаше дума за брак. За него дъщерите бяха емисари, които можеше да изпрати да градят съюзи с важни хора по чужди места. Затова когато един далечен братовчед на жена му — благородник с огромно имение на север от Рим — прояви интерес към сближаване със семейство Толомей, той уведоми Жулиета, че ще й се наложи да замине. Все пак, тя бе с четири минути по-възрастна от сестра си и задължението на по-големите бе да се омъжат първи.
След като чуха новината, сестрите прекараха няколко дни в сълзи пред перспективата да бъдат разделени една от друга. Но баща им беше непреклонен, а майка им — още повече. Все пак, младоженецът беше неин братовчед, а не непознат човек. Накрая момичетата отидоха при родителите си със скромна молба.
— Татко — каза Джианоза, тъй като единствено тя бе достатъчно дръзка да си каже мнението. — Жулиета е поласкана, че имаш подобни планове за нея, но те моли да обмислиш дали не е по-добре да изпратиш мен вместо нея. Знаеш, че сърцето й винаги е принадлежало на манастира и тя се страхува, че няма да е добра невяста за никого, освен за Христос. Аз, от друга страна, не възразявам срещу ранния брак. Всъщност бих искала да си имам собствен дом. Затова се чудехме… — Джианоза най-после погледна и майка си, като се надяваше да получи одобрението й. — … дали ще се съгласиш да изпратиш и двете ни — мен като булка, а Жулиета — кандидатка за близкия манастир. Така ще можем да се виждаме, когато поискаме, а ти няма да се тревожиш как сме.
Осъзнавайки, че Жулиета наистина е против брака, баща им най-после се съгласи да остави Джианоза да заеме нейното място. Но когато стана дума за останалата част от плана, беше непреклонен.
— Ако Жулиета не иска да се омъжи сега — каза той, като седна зад бюрото си и кръстоса ръце, — ще го направи по-късно, когато се освободи от тези… тези глупави идеи.
Той беше ядосан от провала на плана си.
— Никога не трябваше да ви уча да четете! Подозирам, че сте чели библията зад гърба ми, а тя е достатъчна да напълни главата на едно момиче с дивотии!
— Но, татко…
Едва сега майка им пристъпи напред с блеснали от гняв очи.
— Срам за вас! — изсъска тя на дъщерите си. — Срам за вас, задето поставяте баща си в такова положение! Не сме бедни, а го молите да се държи сякаш сме голтаци. И двете имате достатъчно големи зестри да изкушите принц! Много хора те искаха, Жулиета, но баща ти ги отпращаше, защото подбирахме внимателно. Очаквахме нещо по-добро. А сега искаш той да се съгласи да станеш монахиня? Сякаш нямаме пари и връзки, за да се омъжиш! Срам задето поставяте личните си егоистични желания пред достойнството на семейството си!
И така Джианоза се омъжи за човек, когото никога преди не бе виждала. Прекара сватбената си нощ с три пъти по-стар от нея младоженец, който имаше очите на майка й, но ръце на непознат. На следващата сутрин, когато се сбогуваше със семейството си преди да напусне дома си завинаги заедно със съпруга си, тя прегърна силно всички, стиснала устни, за да не прокълне родителите си.
Думите дойдоха по-късно — в безкрайните писма от новия й дом, адресирани не директно до Жулиета, а до общия им приятел монах Лоренцо, който ги доставяше тайно на сестра й. Тези писма не можеха да бъдат забравени! В отговорите си Жулиета често се позоваваше на написаното в тях, съгласявайки се със сестра си, че в света наистина има мъже, които процъфтяват от злото и живеят само за да гледат как другите страдат. Но тя винаги окуражаваше Джианоза да гледа на нещата положително. Съпругът й бе стар и болнав и щеше да умре докато тя бе още млада. И макар да не й бе позволено да излиза навън, поне гледката от замъка й бе великолепна.
В прощалното си писмо обаче Жулиета вече не можеше да говори смело и оптимистично за бъдещето.