Хората се питаха защо човек с положението на Салимбени излагаше достойнството си на риск, за да се ожени за момиче, което никога нямаше да изпита топли чувства към него, дори да живееха заедно и хиляда години. Тя беше красива, разбира се, и повечето младежи копнееха за съблазнителните й устни и замечтаните й очи. Но бе съвсем различно за човек като Салимбени да пренебрегне репутацията си и да я поиска за жена толкова скоро след изчезването на любимия й и смъртта на собствената му съпруга.
— Всичко е въпрос на чест! — коментираха онези, които одобряваха годежа. — Ромео предизвика Салимбени заради Жулиета, а подобна битка имаше само един логичен край — победителят оживява, победеният умира, а дамата остава при победителя, независимо дали той я иска или не.
Други бяха по-откровени и признаваха, че виждат ръката на дявола в действията на Салимбени.
— Ето човек — шепнеха те на маестро Амброджио късно посред нощ в някоя таверна, — чиято власт не е била дълго време оспорвана от някого. Тази власт вече е опасна и заплашва не само нас, но и самия него. Ти го каза, маестро, добродетелите на Салимбени се превърнаха в порок и сега, когато вече е задоволен, апетитът му за слава и влияние търси нови източници, за да се задоволи.
За някои хора подобно „задоволяване“ не бе само догадка — в града имаше доста жени, които бяха готови да разкажат за все по-извратените желания на Салимбени.
Една от тях бе разказала на маестро Амброджио, че от човек, който доставял и получавал удоволствие, Салимбени започнал да мрази жените, готови да се подчинят на желанията му. Загърбил неохотните и дори съпротивляващите се, за да има причина да наложи волята си над тях и нищо не го радвало повече от срещата с наскоро пристигнала чужденка, която още не знаела за репутацията му.
Но дори чужденките постепенно научавали слуховете и Салимбени отново бил посрещан в града с фалшиви усмивки. Повечето собственици на магазини и манифактури ужасно искали да затворят вратите си пред ненаситния посетител, но поради липсата на хора, готови да въстанат срещу тиранина, търговците и производителите били беззащитни. И така гнусните игри на Салимбени продължавали, а той вечно търсел по-сериозно предизвикателство за силата си.
— И така, маестро — бе завършила дамата, винаги щастлива да поклюкарства с онези съседи, които не плюеха по улицата, когато я видеха, — страстта на този човек към младата дама въобще не е учудваща. Пред него стои младо красиво създание, което не само е племенница на врага му, но има и безброй причини, за да го мрази. Няма опасност свирепата й съпротива да се превърне в подчинение и тя да го приеме доброволно в спалнята си. Разбирате ли, маестро? Чрез сватбата си с нея, той ще си осигури постоянен извор от предпочитания си афродизиак — омразата. И този извор никога няма да пресъхне.
Сватбата на Салимбени се състоя една седмица след погребението на жена му. Пръстта под ноктите на вдовеца още бе влажна, но той не загуби много време, за да завлече следващата си съпруга до олтара.
Въпреки чара и щедростта му, тази нагла проява на егоизъм се стори отвратителна на хората в Сиена. Докато брачната процесия минаваше през града, доста хора я сравниха с военен марш от римско време. Всичко бе налице — плячката от чужди земи, окованата кралица на кон и радостният генерал, който поздравяваше тълпата от каляската си.
Видът на тиранина в целия му блясък събудиха отново враждебните подмятания и намеци, които го следваха, където и да отидеше, след злощастното „Палио“. Някои се възмущаваха от това, че бяха принудени да наблюдават човек, който извършваше убийство винаги, когато си поискаше, и все пак успяваше да се измъкне безнаказано. Очевидно подобен човек, принудил и нещастното момиче да се омъжи за него против волята си, определено бе опасен.
Докато стоеше на улицата под сивия ноемврийски дъжд и гледаше младата жена, която приличаше на ангел, маестро Амброджио копнееше някой смелчага да пристъпи напред и да я спаси от ужасната й съдба. В очите на тълпата Жулиета бе все така красива както и преди, но за художника бе очевидно, че това е каменната красота на Атина, а не веселата хубост на Афродита.