Изстенах.
— Добре де, дай!
Изсърбах водата от ръката му, за да докажа, че не се страхувам. Дори не се сетих колко интимен бе жестът, докато не видях погледа му.
— Вече няма бягство от лудостта — прошепна той с дрезгав глас. — Вече си истинска сиенка.
— Преди седмица — напомних му, като пуснах ръката му, — ми каза да се разкарам оттук.
Той сведе глава.
— Сгреших.
— Сгреши? — Засмях се. — Алесандро Сантини сгреши?
— Този град се нуждае от хора като теб — отвърна той. — Без теб, ние ще сме призраци. Щастливи призраци, но…
— Може и аз да съм призрак — прошепнах тихо.
Алесандро поклати глава.
— Струваш ми се напълно жива. Дори малко прекалено жива. Но ако си призрак, аз също съм такъв, така че няма как да разбера.
— Очевидно — усмихнах се, — има неща, които призраците не могат да правят. Например да пият вино. Не и без много упражнения.
— Сигурен съм, че има и други неща — отвърна Алесандро.
Вероятно се шегуваше, но когато докоснах дланта, видях минали и предстоящи неща. Шокиращо видение и бях почти сигурна, че и той го бе преживял, тъй като усмивката му се стопи.
— Предполагам, че сме истински — казах, като бързо отдръпнах ръката си. — Може би просто имаме стари души?
Той кимна бавно.
— Трябва да се снабдим с нови души.
— И после какво? Ще бъдем Джак и Джил?
Алесандро се протегна и повдигна косата от очите ми.
— Стига Джил да не иска Джак да стане Джо.
Едва устоях на желанието да облегна глава на ръката му.
— Това не би се харесало на Шекспир.
Той бавно прокара пръст по бузата ми.
— Няма нужда Шекспир да знае.
Това, което видях в очите му, ми бе непознато като чужд бряг след бурна нощ в океана. Усетих присъствието на опасен звяр, праисторическо чудовище, което чакаше да изляза на брега. Не знам какво той видя в моите, но каквото и да беше, го накара да свали ръката си от лицето ми.
— Защо се страхуваш от мен? — прошепна той нежно.
Поколебах се.
— Имаш ли роднинска връзка с Лучано Салимбени?
Алесандро ме изгледа шокирано. Очевидно бе очаквал нещо съвсем различно.
— Защо? — попита той. — Мислиш, че той е убил Бруно?
Отместих очи настрани, раздразнена задето не ми отговори на въпроса.
— Бях останала с впечатлението, че Лучано Салимбени е мъртъв — казах колкото се може по-спокойно. — Но вероятно съм била погрешно осведомена. Като се има предвид всичко случило се, както и вероятността той да е убил родителите ми, вярвам, че имам право да знам.
Погледнах го право в очите и добавих:
— Ти си Салимбени. Ева Мария е кръстницата ти. Моля те, обясни ми как са навързани нещата.
Алесандро разбра, че няма да го пусна да се откачи лесно, изстена и прокара ръце през косата си.
— Добре, ще ти обясня. Но първо, ще ти разкажа историята, която чух от дядо ми преди да умре.
— Дълга ли е?
Той кимна мрачно.
— Много дълга.
— Преди да започнеш, наистина искам чаша кафе.
Подготовката за „Палио“ течеше с пълна сила на „Пиаца дел Кампо“. Минахме покрай купчина пясък, предназначен за надбягването. Алесандро коленичи и взе шепа от него с благоговеен вид.
— Виждаш ли? — показа ми той. — La Terra in Piazza.
— Позволи ми да отгатна. Думите ти означават: „Този площад е център на вселената“.
— Близо. Означават: „пръстта на площада“. Ето, пипни. — Той изсипа малко пясък в ръката ми. — Помириши го. Това означава „Палио“.
Докато вървяхме към най-близкото кафене, той ми посочи работниците, които разполагаха ватирани бариери из площада.
— Отвъд бариерите на „Палио“ светът не съществува — отбеляза Алесандро.
— Колко поетично — отвърнах, като дискретно изтупах ръцете си от пясъка. — Лошото е, че Шекспир си е падал толкова по Верона.
Той поклати глава.
— Никога ли не ти писва от Шекспир?
Вместо да защитя Барда, облегнах лакти на масата и казах игриво:
— Е, за кого ще заложиш в надбягването? И въобще интересуваш ли се от него? Ева Мария ми каза, че заради изгнанието, семейство Салимбени вече си няма квартал.
— Добре, това е! — каза той бързо, отегчен от заяжданията ми. — Мисля, че е време да ти разкажа историята на дядо ми.
Но в мига, когато заговори, мобифонът му иззвъня. Той провери номера, извини ми се и напусна масата. Върна се след пет минути, но нещо в поведението му се беше променило. Разбрах, че който и да му се бе обадил, очевидно му бе съобщил нещо неприятно. При това свързано с мен.