Жулиета го погледна в очите, но видя само решителност.
— Има ли нещо, с което мога да те убедя да не постъпваш така? — попита тя.
Нино само се усмихна и поклати глава.
Докато вървеше към стаята си, Жулиета забеляза, че на всеки ъгъл бе поставен пазач. Но въпреки мерките за безопасност, на вратата й нямаше ключалка, която да задържи Нино навън.
Тя отвори капаците на прозорците към мразовитата нощ и се изненада от броя и блясъка на звездите. Стори й се, че небесата й представяха ослепителен спектакъл, за да й дадат последен шанс да изпълни душата си с красота преди всичко да бъде помрачено.
Всичките й планове се провалиха. Решението й да погребе Ромео и да убие Салимбени остана неизпълнено и тя стигна до извода, че бе запазила живота си само за да бъде тормозена. Единствената й утеха бе, че обетът й към Ромео не бе нарушен, независимо колко упорито се бяха опитвали. Той беше неин съпруг. Но не съвсем. Душите им бяха заедно, но телата им бяха разделени от смъртта. Е, не за дълго. Тя просто трябваше да остане вярна до край и, ако монах Лоренцо й бе казал истината, щеше да се срещне с Ромео в отвъдния свят.
Тя остави капаците отворени и отиде до багажа си. Безброй рокли и фини предмети… но сгушен в брокатна обувка бе единственият желан предмет. Шишенце за парфюм, което бе стояло на нощното й шкафче в дома на Салимбени, но сега бе предназначено за друга цел.
Всяка нощ след сватбата й, стара лечителка бе идвала да й поднесе лъжица приспивателна отвара.
— Отвори уста! — нареждаше й старицата с изпълнени със съчувствие очи. — Бъди добро момиче. Сънувай щастливи сънища.
Първите няколко пъти Жулиета изплю отварата веднага след като жената излезе от стаята й, твърдо решена да е будна, ако Салимбени отново се опита да влезе в леглото й.
Но след това се сети да изпразни шишенцето с парфюм, което Мона Антония й бе дала на сбогуване, и бавно започна да го пълни всяка нощ с приспивателното.
В началото мислеше да използва отварата като оръжие срещу Салимбени, но когато той започна да идва все по-рядко в спалнята й, шишенцето остана на шкафчето без определена цел, освен да й напомня, че след като се напълни, със сигурност щеше да е смъртоносно за всеки, който го изпие.
От най-ранна възраст, тя помнеше разказите за жени, които се бяха самоубили с приспивна отвара след като бяха изоставени от любовниците си. Майка й се бе опитала да предпази дъщерите си от тези клюки, но доста от слугините се наслаждаваха на любопитството и вниманието на малките момиченца. И така Жулиета и Джианоза бяха прекарали много следобеди в потайни игри, като едната се преструваше на мъртва, а другата изобразяваше ужаса на хората, открили трупа и празното шишенце. Веднъж Жулиета се престори на мъртва за толкова дълго време, че Джианоза й повярва и се уплаши.
— Жу-жу? — извика тя и задърпа ръцете й. — Моля те, престани! Вече не е смешно. Моля те!
Накрая Джианоза се разплака и не можа да се успокои, макар че Жулиета се надигна и се засмя. Плака целия следобед и вечерта и не докосна вечерята си. След това спряха с тази игра.
По време на затворничеството й в дома на Салимбени имаше дни, когато Жулиета седеше с шишенцето в ръка и си мечтаеше то да се напълни по-бързо и да й помогне да приключи живота си. Но това стана едва в последната нощ преди заминаването й за Вал Д’Орсия. Оттогава тя се утешаваше с мисълта за съкровището, скрито в обувката й.
Сега, тя седна на леглото с шишенцето в ръка и се зачуди дали съдържанието му бе достатъчно, за да я убие, или просто щеше да я накара да потъне в дълбок сън. Но съдейки по разказите от детските си години, вярваше, че отварата щеше да спре сърцето й. Помисли си, че това сигурно бе планът на Богородица и бракът й с Ромео щеше да бъде консумиран в рая, а не на земята. Мисълта я накара да се усмихне щастливо.
Жулиета извади мастилницата и перото, които също бяха скрити в багажа й и седна да напише прощално писмо до Джианоза.
„Скъпа моя, ще те чакам в нашата леха с маргаритки. А когато ме целунеш, веднага ще се събудя. Обещавам ти.“
Тъй като не знаеше как точно се постъпва в подобни случаи, Жулиета бавно събу обувките си и свали гребените от косата си. Когато приключи с това и не се сети за други ангажименти, отпуши шишенцето и отпи от отварата. Въпреки отвратителния вкус на сънотворното, примесено с горчивината на парфюма, тя го изпи решително, като преглътна няколко пъти, за да не повърне.