После остави шишенцето на нощното шкафче и легна със скръстени на гърдите ръце и затворени очи. Започна да се моли като се опитваше да се съсредоточи върху думите и да не се разсейва от страховете си.
След като изрече всички молитви, които знаеше, се осмели да добави и своята собствена.
— Ромео, Ромео — прошепна тя, вече леко унесена. — Къде си сега? Моля те, ела и ме намери.
Ромео и монах Лоренцо пристигнаха в „Рока ди Тентанано“ с още десет ездачи, обучени във всички видове битки. Ако не беше маестро Амброджио, нямаше да знаят къде да намерят Жулиета, а ако не беше сестра й, Джианоза и войниците, които изпрати, нямаше да успеят да изпълнят плана си.
Връзката им с Джианоза се осъществи благодарение на монаха Лоренцо. Докато се криеха в манастира, където Ромео лежеше със зловеща рана в корема и няколко други по-малки, монахът изпрати писмо на единствения човек, за когото бе сигурен, че щеше да им съчувства. Знаеше адреса на Джианоза добре, тъй като бе изпълнявал ролята на таен куриер в продължение на повече от година. Минаха по-малко от две седмици преди да получи отговор.
„Страшното ти писмо стигна до мен в чудесен ден — тъкмо погребах човека, който бе господар на къщата ми, и сега сама отговарям за съдбата си. Дори не мога да изразя мъката, монах Лоренцо, която почувствах, когато прочетох за злощастията ви и съдбата на горката ми сестра. Моля те, кажи ми какво мога да направя, за да помогна. Разполагам с обучени хора и коне. Твои са.“
Но дори способните войни на Джианоза застанаха безпомощно пред масивната порта на „Рока ди Тентанано“ и след като наблюдаваха мястото отдалеч за известно време Ромео осъзна, че също като гърците пред Троя, трябваше да измисли хитрина, за да проникне в крепостта и да спаси дамата си.
— Мястото напомня на гигантско гнездо на оси — каза той на останалите, които се бяха смълчали при вида на крепостта. — Ако го нападнем през деня, всички ще умрем, но вероятно имаме шанс през нощта, когато всички, освен няколко стражи, спят.
Той изчака до здрачаване и подбра осемте човека, които не можеше да остави. Сред тях бе и монах Лоренцо. Увери се, че всички бяха екипирани с въжета и кинжали, после ги поведе към подножието на хълма, върху който бе построена крепостта на Салимбени.
Нападателите се придвижиха тихо под светлината на звездите и пристигнаха пред величествената постройка. Обиколиха стената и някой забеляза обещаващ отвор на около седем метра височина и го показа безмълвно на Ромео.
Той завърза въже около кръста си и грабна два кинжала. Започна да се катери по стената, като забучваше остриетата в мазилката между масивните камъни и така се издигаше нагоре. Монах Лоренцо ахна уплашено, когато краката на Ромео се изплъзнаха и той увисна само на ръце. Нямаше да се тревожи толкова, ако Ромео бе в идеално здраве, но знаеше, че всяко движение на приятеля му сигурно му причинява непоносима болка, тъй като раната в корема му не бе заздравяла напълно.
Но Ромео почти не усещаше раната докато се катереше по стената, защото болката при мисълта за Жулиета, принудена да се подчинява на безмилостния син на Салимбени, бе много по-силна. Той добре си спомняше Нино от надбягването, където го бе видял да промушва Тебалдо Толомей, и знаеше, че никоя жена не би успяла да се запази от желанията му. А и Нино не би се поддал на заплахи от проклятие, защото знаеше, че вече бе прокълнат за вечността.
Отворът в стената се оказа тесен процеп, но Ромео успя да се промуши през него. Смъкна се от другата страна и видя, че се намираше в оръжейна. Усмихна се на иронията на съдбата, развърза въжето от кръста си, закачи го към светилника на стената и го дръпна два пъти, за да покаже на хората си, че можеха да го последват.
„Рока ди Тентанано“ бе така безрадостна вътре както и отвън. Стените не бяха украсени със стенописи, нямаше гоблени, които да спират течението. За разлика от палата на Салимбени, който бе фин и луксозен, това място бе построено като крепост, а опитите за разкрасяване само биха попречили на бързото придвижване на хора и оръжия.
Ромео тръгна по голите коридори, последван от монах Лоренцо и останалите. Скоро му стана ясно, че шансът да намерят Жулиета и да избягат заедно бе минимален.
— Внимавайте! — прошепна той, като вдигна ръка, за да спре останалите, когато видя застанал в ъгъла пазач. — Назад!
За да не се срещнат с пазача им се наложи да направят отбивка и накрая се озоваха там, откъдето бяха тръгнали.