— На всеки ъгъл има страж — съобщи един от хората на Джианоза. — Повечето са в тази посока — посочи той напред.
Ромео кимна мрачно.
— Знам. Трябва да ги обезвредим един по един, но предпочитам да изчакам известно време.
Не му се налагаше да обяснява защо искаше да отложи дрънкането на оръжия. Всички бяха наясно, че броят на стражите надвишаваше техния многократно и след като битката започнеше, единствената им надежда ще е бягството. За тази цел Ромео остави трима мъже навън. Те трябваше да държат конете в готовност и, ако се наложеше, да поемат дамата му при падането. Но сега вече подозираше, че работата им щеше да е просто да се върнат при Джианоза и да й разкажат за провала на мисията им.
Точно в този миг, когато размишляваше отчаяно, монах Лоренцо го потупа по рамото и му посочи позната фигура, която вървеше в другия край на коридора с факла в ръка. Нино, ходеше бавно, дори неохотно, сякаш му предстоеше задача, която с радост би отложил. Въпреки студената нощ бе облечен в туника, но на колана му бе окачен меч. Ромео разбра веднага накъде се бе отправил врагът му.
Той махна на хората си и тръгна по коридора след злодея. Нино спря и заговори на стражите, застанали пред затворена врата.
— Можете да се оттеглите — каза им той. — Починете си до утре. Аз лично ще се погрижа за безопасността на Мона Жулиета. Всъщност — обърна се той към всички стражи, — всички можете да се оттеглите. И всички в кухнята могат да пият колкото си поискат тази вечер.
Едва след като пазачите си тръгнаха доволни, Нино си пое дъх дълбоко и посегна към дръжката на вратата. В същия миг го стресна звук иззад гърба му, който не можеше да обърка — някой изтегляше меч от ножницата.
Нино се обърна бавно и се вторачи изненадано в нападателя си. Когато разпозна човека, който бе дошъл чак тук, за да го предизвика, очите му се ококориха ужасено.
— Не е възможно! — извика той. — Ти си мъртъв!
Ромео се ухили злобно.
— Ако бях мъртъв, щях да съм призрак и нямаше да се страхуваш от меча ми.
Нино го гледаше шокирано. Пред него стоеше човек, когото не бе очаквал да види отново. Човек, който се бе надигнал от гроба, за да спаси любимата си. За първи път в живота си Нино си помисли, че противникът му бе истинският герой, а той — злодеят.
— Вярвам ти — каза той бавно, като остави факлата си на светилника на стената. — И уважавам меча ти, но не се боя от него.
— Това е голяма грешка — отбеляза Ромео.
Монах Лоренцо слушаше разговора им притеснено. Не разбираше защо Нино не повика стражите си да пленят Ромео без битка. Все пак, ставаше дума за проникване с взлом, а не за обществен спектакъл. Нино нямаше нужда да рискува живота си в дуел. Нито пък Ромео.
Хората на Джианоза се спогледаха и се зачудиха защо Ромео не ги повика да прережат гърлото на Нино преди наглият тип да успее да изкрещи на пазачите си. Това не беше рицарски турнир за спечелването на женско сърце, а си беше чисто престъпление. Ромео определено не дължеше почетна битка на човека, който бе откраднал жена му.
Но двамата съперници разсъждаваха по друг начин.
— Грешката е твоя — отвърна Нино, като измъкна меча си. — Сега ще трябва да разправям, че два пъти си бил посечен от Салимбени. Хората ще си мислят, че ти е харесала болката от железата ни.
Ромео изгледа врага си с презрителна усмивка.
— Позволи ми да ти напомня, че в семейството ти определено липсва желязо напоследък — каза той, като зае бойна поза. — Всъщност, вярвам, че хората говорят само за омекналото желязо на баща ти.
Грубата обида би накарала по-неопитен воин да се хвърли върху врага си вбесено и да забрави, че гневът унищожаваше вниманието ти и те прави лесна жертва. Нино обаче не се подлъга. Сдържа се и едва докосна с върха на меча си меча на Ромео.
— Вярно е, че баща ми е достатъчно мъдър, за да прецени възможностите си — отвърна той, като започна да обикаля около съперника си. — Затова ме изпрати тук да правя компания на момичето. Грубо е от твоя страна да отлагаш удоволствието й по този начин. Тя е зад тази врата и ме очаква с порозовели бузи и навлажнени устни.
Този път Ромео трябваше да се удържи.
— Дамата, за която говориш — отвърна той строго, — е моя съпруга. И тя ще се радва, когато те накълцам на парчета.
— Така ли? — Нино се втурна напред с надеждата да изненада противника си, но не успя. — Доколкото знам, не е повече твоя съпруга, отколкото на баща ми. А скоро — ухили се той — ще бъде не нечия съпруга, а моята курва, и по цял ден ще копнее да я забавлявам нощем.