Маестрото огледа ателието си в търсене на уличаващи следи и видя портрета на Жулиета и дневника си, който лежеше на масата. Поспря за миг, за да напише един последен пасаж — няколко изречения за видяното тази нощ, после взе дневника и портрета, уви ги в плат, прибра ги в кутия и я скри на място, където никой друг не можеше да ги намери.
VI.I.
Джанис не лъжеше, когато твърдеше, че е добра катерачка. По някаква причина, никога не бях вярвала на пощенските й картички от екзотични места, освен ако не разказваха за разочарования и разврат. Предпочитах да си я представям мъртво пияна в евтин мотел в Мексико, отколкото как се гмурка сред коралови рифове в кристалночистата вода, която бе описала на леля Роза, а не на мен, със следните думи: „Скачаш във водата като дърт грешник, а излизайки оттам се чувстваш като Ева през първата си сутрин в рая, преди Адам да се появи с вестници и цигари в ръка“.
Стоях на балкона и наблюдавах усилията й да се изкатери до мен и внезапно се шашнах от мисълта с какво нетърпение бях очаквала завръщането на сестра си. След като се бях разхождала нервно из стаята в продължение поне на час, стигнах до извода, че никога нямаше да успея да се справя сама и да осмисля сложната ситуация.
Винаги ставаше така. Когато като дете съобщавах на леля Роза за проблемите си, тя създаваше страхотна суматоха и ме караше да се чувствам още по-зле. Ако някое момче ме тормозеше в училище, тя се обаждаше на директора и на всички учители и настояваше да поговорят с родителите му. Джанис, случайно дочула разговора ни, просто свиваше рамене и казваше: „Той си пада по нея. Ще му мине. Какво има за вечеря?“. И винаги се оказваше права, макар да ми бе ужасно неприятно да го призная.
Вероятно и сега бе права. Не че одобрявах хапливите й забележки за Алесандро и Ева Мария, но някой трябваше да ги направи, а моят собствен разум явно бе замъглен.
Запъхтяна от катеренето, Джанис с готовност сграбчи ръката, която й подадох и най-после преметна крак през парапета.
— Катеренето — изстена тя, като се просна като чувал с картофи на балкона, — е сладка мъка!
— Защо не използва стълбите? — попитах логично.
— Много смешно! — изсумтя тя. — Особено като се има предвид, че някъде навън има масов убиец, който ме мрази и в червата си!
— Стига бе — ухилих се. — Ако Умберто искаше да ни извие вратовете, щеше да го направи много отдавна.
— Никога не можеш да си сигурна кога тези хора ще откачат напълно!
Джанис най-после се надигна и изтупа дрехите си.
— Особено сега, когато кутията на мама е у нас. Според мен, трябва да се изнесем оттук колкото се може по-бързо и…
Едва сега тя се вгледа в лицето ми и забеляза подпухналите ми очи.
— Господи, Джулс! — възкликна тя. — Какво става? Нещо май не е наред?
— Нищо — отговорих небрежно. — Тъкмо свърших да чета за Ромео и Жулиета. Краят не е щастлив. Нино се опитва да я съблазни, а тя се самоубива с приспивателно точно преди Ромео да се появи, за да я спаси.
— А ти какво, по дяволите, очакваше? — попита Джанис, като влезе в банята да си измие ръцете. — Хора като Салимбени не се променят. Дори и след милион години. Злодеи с усмивка. Нино… Алесандро… изработени са от същия материал. Или трябва да ги убиеш, или им позволяваш те да те убият.
— Ева Мария не е… — започнах, но Джанис не ме остави да довърша.
— Наистина ли? — презрително извика тя. — Позволи ми да разширя кръгозора ти. Ева Мария те обработва още от първия ден. Сериозно ли мислиш, че е била в същия самолет по съвпадение?
— Не говори абсурди! — възкликнах. — Никой не знаеше, че пристигам с този самолет, освен… — Замълчах.
— Точно така! — кимна Джанис и се метна на леглото. — Те очевидно работят заедно. Тя и Умберто. Не бих се изненадала, ако са брат и сестра. Нали знаеш, че мафията действа точно по този начин. Всичко е в семейството и всички защитават задниците на другите. Е, аз бих искала да защитя задника на гаджето ти, но пък не съм сигурна, че искам моят собствен да се озове циментиран в някой строеж.
— Я престани!
— Не, няма! Братовчедът Пепо твърди, че Салимбени — съпругът на Ева Мария, бил гадно копеле. Падал си по гангстерски маниери, лимузини и типове в лъскави костюми и сицилиански вратовръзки. Някои хора смятат, че Ева Мария е очистила богатото си мъжленце, за да поеме бизнеса му и да се отърве от лимита върху кредитната си карта. А твоят сладур очевидно е любимият й мускул, ако не и любовната й играчка. А сега тя го е насъскала срещу теб и въпросът е дали той ще изрови кокал за нея или за теб? Способна ли е девственицата да промени плейбоя или косматата му кръстница ще надделее и ще открадне семейните бижута веднага щом сложиш ръка на тях?