Но когато младоженецът влязъл в спалнята в полунощ, булката не била там. Той разпитал слугите, но никой не я бил виждал. Младоженецът се уплашил. Какво ли се е случило с Мина? Дали е избягала? Или е била отвлечена от врагове? Но кой би посмял да причини подобно нещо на Толомей и Салимбени? Невъзможно. И така, младоженецът се разтичал наоколо в търсене на булката си. Разпитал слугите и стражите. Нямало начин Мина да напусне къщата без да я видят. А и сърцето му подсказвало, че тя не е избягала. Той бил млад и хубав мъж и тя никога не би избягала от него. Но сега, младият Салимбени трябвало да съобщи новината на своя и нейния баща. Когато те чули какво е станало, започнали да търсят Мина.
Преровили спалните, кухнята, дори тавана, но в ранните сутрешни часове се предали. Когато новият ден започнал, най-старата баба Мона Сесилия слязла долу и намерила всички облени в сълзи. Мъжете обсъждали как да започнат война срещу този и онзи. Мона Сесилия ги изслушала, после казала:
— Тъжни ми господа, елате с мен и ще намеря вашата Мина. В къщата има едно място, което не сте проверили, а старото ми сърце чувства, че тя е там.
Мона Сесилия ги завела в древните тъмници на палата дълбоко под земята. Показала им, че вратите били отворени с ключовете, дадени на булката на сватбата. После им обяснила, че никой не бил слизал в пещерите от много години, тъй като всички се страхували от тъмнината. Старците се ужасили. Не можели да повярват, че на новата булка били дадени ключове от всички тайни врати. Докато вървели напред, гневът и страхът им нараствали. Знаели, че долу е тъмно и страшно и там в миналото, още преди Черната смърт, са ставали неща, които е по-добре да бъдат забравени. И така, всички благородни мъже вървели след Мона Сесилия с факли в ръце и не можели да повярват на очите си.
Най-после стигнали до малка стая, която в миналото била използвана за изтезания. Мона Сесилия спряла и всички се заковали до нея. Чули как някой скимти. Младоженецът се втурнал вътре, а когато светлината от факлата му достигнала до далечния ъгъл на килията, видял там булката си. Тя седяла на пода във фината си синя нощница, треперела от студ и била толкова уплашена, че започнала да пищи, когато видяла мъжете. Не познала никого, дори баща си. Разбира се, те я вдигнали и отнесли горе. Увили я във вълна и й дали хубави неща за ядене и пиене, но Мина не спирала да трепери и отблъсквала всичко. Баща й се опитал да поговори с нея, но тя обърнала глава настрани и отказала да го погледне. Най-после горкият човек я хванал за рамената и я попитал:
— Мина, не помниш ли, че си моята малка дъщеря?
Но тя го отблъснала и със страшен чужд глас отговорила:
— Не. Аз не съм твоята Мина. Моето име е Лоренцо.
Можете да си представите ужаса на двете семейства, когато осъзнали, че Мина е полудяла. Жените започнали да се молят на Богородица, а мъжете — да се обвиняват, че са лоши бащи и братя задето са намерили Мина толкова късно. Единствената, която запазил спокойствие, била Мона Сесилия. Тя седнала до Мина, погалила косата й и се опитала да я накара да проговори отново.
Но Мина само се люлеела напред-назад и не поглеждала никого. Накрая Мона Сесилия казала:
— Лоренцо, скъпи Лоренцо, аз съм Мона Сесилия. Знам какво са ти причинили!
Най-после Мина погледнала старата жена и започнала да плаче. А Мона Сесилия я прегърнала и я оставила да се наплаче. По-късно двете заспали заедно на брачното ложе. Мона Мина спала в продължение на три дни. Сънувала ужасни кошмари и будела цялата къща с виковете си. Накрая семействата решили да повикат Света Катерина.
След като чула историята, Света Катерина разбрала, че в Мона Мина се е вселил дух, но не се изплашила от него. Седнала до леглото на младата жена и останала там цяла нощ, като се молела без да спре. На сутринта Мона Мина се събудила и си спомнила коя е.
В къщата настъпила радост и всички хвалели Света Катерина, макар тя да ги сгълчала и да им обяснила, че само господ заслужавал похвали. Но дори в този щастлив час, Мона Мина все още била потисната. Попитали я каква е причината и тя им отговорила, че трябвало да им предаде послание от Лоренцо. И нямало да се успокои докато не им го кажела. Можете да си представите как всички се ужасили, когато я чули отново да говори за Лоренцо, но се съгласили да чуят посланието. Тя обаче не успяла да си го припомни и се разплакала. А роднините се уплашили, че отново си е изгубила разума. Света Катерина й подала перо и казала: