Ева Мария ми намигна отново.
— Хубаво легло, нали?
— Знаеш ли — започнах, като усетих как се изчервявам, — не искам да си създаваш погрешно впечатление за мен и кръщелника ти.
Тя ме изгледа разочаровано.
— Така ли?
— Да. Не съм такъв човек.
Видях, че не успях да я впечатля с целомъдрието си и добавих:
— Познавам го само от седмица.
Ева Мария се усмихна и ме потупа по бузата.
— Ти си добро момиче. Това ми харесва. Ела, сега ще ти покажа банята.
Дървена врата, украсена с резби, водеше към личната ми баня. Сложен лабиринт от деликатни тръби подсказваше, че човек може да се изправи във ваната и да си вземе душ. На махагонова пейка до ваната лежаха грижливо сгънати хавлии с луксозен вид.
След като ми показа, че в скрина има бикини за мен, както и кимоно в гардероба, Ева Мария най-после ме остави сама и аз се проснах на леглото. Тази разкошна гостоприемност определено бе приятна. Ако исках, сигурно можех да остана тук до края на живота си и да се наслаждавам на великолепната смяна на сезоните, издокарана в елегантни дрехи. Но в същото време, целият сценарий ме притесняваше по някакъв начин. Струваше ми се, че трябва да схвана нещо ужасно важно, но изпитото вино ми пречеше.
Започвах да се унасям, когато чух плясък на вода и гласа на Алесандро, който ме викаше. Надигнах се бавно от леглото и излязох на балкона. Алесандро ми махаше от басейна. Беше мокър и невероятно привлекателен.
— Какво правиш там? — извика той. — Водата е прекрасна!
— Защо винаги около теб има вода? — попитах.
Той ме изгледа озадачено.
— Какво лошо има във водата?
Алесандро избухна в смях, когато застанах до басейна в кимоното на Ева Мария.
— Мислех, че ти е горещо — каза той, като седна на ръба на басейна.
— Да, но сега се чувствам по-добре — отговорих и се заиграх с колана на кимоното. — А и, честно казано, не плувам много добре.
— Няма нужда да плуваш. Басейнът не е дълбок. Освен това… — Той ме изгледа многозначително. — … аз съм тук, за да те пазя.
Заразглеждах всичко наоколо, но не и него. Алесандро носеше един от онези малки европейски бански, които не те забавят в олимпийските състезания, но, доколкото успях да видя без да погледна директно към него, банският бе единственото малко нещо у мъжа срещу мен. Седнал до басейна в светлината на късния следобед, той изглеждаше излят от бронз. И скулптурата очевидно бе изработена от майстор, който познаваше идеалните пропорции на човешкото тяло.
— Ела! — подкани ме той, като се плъзна елегантно във водата. — Обещавам, че ще ти хареса.
— Не се шегувам — отговорих и останах на мястото си. — Не съм добра във водата.
Алесандро не ми повярва, доплува до мен и облегна ръце на ръба.
— Какво означава това? Въобще ли няма да се потопиш?
— Склонна съм да се давя — отвърнах рязко. — И да се паникьосвам.
Забелязах невярващия му поглед, затова въздъхнах и добавих:
— Когато бях на десет години, сестра ми ме бутна от кея, за да впечатли приятелите си. Ударих си главата в дебело въже и едва не се удавих. Дори сега, не мога да се потопя във вода до врата без да се паникьосам. Е, това е. Жулиета е ревла.
— Тази твоя сестра… — Алесандро поклати глава.
— Всъщност, не е толкова лоша — казах бързо. — Аз първа се опитах да я бутна от кея.
Той се засмя.
— Значи си получила онова, което си заслужила. А сега, ела насам. Прекалено далеч си.
Алесандро потупа ръба на басейна и добави:
— Ето, седни тук.
Най-после свалих неохотно кимоното и останах по миниатюрните бикини на Ева Мария. Седнах на ръба и натопих крака във водата.
— Ау, камъкът е горещ! — извиках.
— Тогава ела тук — подкани ме Алесандро. — Сложи ръце около врата ми. Ще те държа.
Поклатих глава.
— Не. Съжалявам.
— Ела, ела. Не можем да живеем така — ти горе, а аз долу.
Той вдигна ръце безпомощно.
— Как ще науча децата ни да плуват, ако видят, че ти се страхуваш от водата?
— О, ти си безценен! — промърморих и обвих ръце около врата му. — Ако се удавя, ще те съдя!
— Добре де, съди ме — каза той, като ме вдигна от ръба и се плъзна във водата. — Каквото и да правиш, не поемай отговорност за нищо.