— Според мен — каза Джанис, като наля още вино, — или трябва да останем тук, което не можем да направим, или да се върнем в Щатите. А това ще е жалка работа. Или пък да тръгнем да търсим съкровището и да видим какво ще стане.
— Май забравяш, че сама по себе си книгата е безполезна. Нуждаем се от тетрадката на мама, за да открием тайния код.
— И точно заради това — отвърна Джанис, като бръкна в джоба си, — я донесох. Тадааа!
Тя гордо остави тетрадката на бюрото пред мен.
— Допълнителни въпроси? — попита тя игриво.
Засмях се весело.
— Знаеш ли, мисля, че те обичам.
Джанис не успя да потисне усмивката си.
— Карай по-кротко с обичта — посъветва ме тя, като се намръщи престорено. — Не искаме да прекалиш.
След като разположихме тетрадката и книгата една до друга, не ни отне дълго да разгадаем кода, който всъщност дори не бе код, а просто хитро скрит списък, съставен от страница, ред и номер на думата. Джанис четеше номерата, надраскани в полетата на тетрадката, а аз прелиствах „Ромео и Жулиета“ и четях пасажите, които мама бе искала да намерим.
МОЯ ЛЮБОВ
ТАЗИ СКЪПОЦЕННА КНИГА
КРИЕ ЗЛАТНАТА ИСТОРИЯ НА
НАЙ-СКЪПИЯ КАМЪК
СТИГА НАЙ-ДАЛЕЧНИЯТ БРЯГ ДА НЕ Е ДО НАЙ-ДАЛЕЧНОТО МОРЕ
АЗ ТРЯБВА ДА ПОТЪРСЯ ТАЗИ СТОКА
ОТИДИ ПРИ
ПРИЗРАЧНИЯ ИЗПОВЕДНИК НА РОМЕО
ПОЖЕРТВАН ЧАСОВЕ ПРЕДИ ВРЕМЕТО МУ
ТЪРСИ, ОТКРИЙ С ИНСТРУМЕНТИ
ПРИГОДЕНИ ДА ОТВОРЯТ/ГРОБОВЕТЕ НА ТЕЗИ МЪРТЪВЦИ
ТРЯБВА ДА Е НЕВИДИМО
ТУК ЛЕЖИ ЖУЛИЕТА
КАТО БЕДЕН ЗАТВОРНИК
МНОГО СТОТИЦИ ГОДИНИ
ПОД
КРАЛИЦА
МАРИЯ
КЪДЕТО
МАЛКИ ЗВЕЗДИ
ПРАВЯТ ЛИЦЕТО НА НЕБЕТО ТОЛКОВА ПРЕКРАСНО
МИНИ ОТТУК КЪМ
СВЕТА
МАРИЯ
СТЪЛБА
СТЪЛБИЩЕ
ПОКЛОННИЦИ
СРЕД СЕСТРИТЕ СВЕТИ МОНАХИНИ
КЪЩА/КЪДЕТО ЦАРУВАЛА ЗАРАЗНА ЕПИДЕМИЯ/ЗАПЕЧАТАЛА ВРАТИТЕ ГОСПОДАРКА
СВЕТИЦА
ГЪСКА
ПОСЕЩАВАНЕ НА БОЛНИТЕ
СТАЯ
ЛЕГЛО
ТОЗИ СВЯТ ХРАМ Е
КАМЕННИЯ ВХОД
КЪМ ДРЕВНИЯ ТРЕЗОР
О ПУСНЕТЕ НИ ТАМ
ДАЙТЕ МИ ЖЕЛЕЗЕН ЛОСТ
След като стигнахме до края на дългото послание, се отпуснахме назад и се спогледахме озадачено. Първоначалният ни ентусиазъм се изпари.
— Какво ли е пушила мама? — учуди се Джанис. — Разбирам, че е скрила тайния код в скъпоценната книга и той е нещо като карта за намирането на гроба на Жулиета и най-скъпия камък, но… къде би трябвало да копаем? И какво е това с епидемията и лоста?
— Имам чувството — казах, като се наведох и препрочетох няколко пасажа, — че говори за катедралата в Сиена. Кралица Мария… Това може да означава само Богородица. А онази част за малките звезди, които украсяват лицето на небето, ми звучи като вътрешността на купола на катедралата. Той е боядисан в синьо и е украсен със звезди. Спомни си, че маестро Липи ни каза, че Салимбени погребал Ромео и Жулиета в най-святото място. Какво може да е по-свято от катедрала?
— Звучи логично — съгласи се Джанис. — Ами епидемията и сестрите монахини? Това не звучи като нещо, свързано с катедралата.
— Света Мария, стълба, стълбище, поклонници… — промърморих, като отново се зарових в книгата, — къща, където царувала заразна епидемия… запечатани врати… господарка светица… гъска… посещаване на болните…
Затворих книгата и се облегнах на стола, като зачесах нервно главата си, която плачеше за душ.
— Струва ми се… може и да откачам, но видяхме стена…
Поколебах се и погледнах Джанис, чийто очи бяха ококорени и изпълнени с доверие в способностите ми за решаване на ребуси.
— Добре, това ще звучи неприятно, но по време на Черната смърт, която върлувала само няколко години след като всичко това станало, наоколо се търкаляли толкова много трупове, че не успявали да погребат всичките. И така, в „Санта Мария дела скала“ — огромната болница срещу катедралата, където приемали поклонниците и където сестри монахини се грижели за болните по време на заразната епидемия… — е, те просто натъпквали мъртъвците в стена и я запечатвали. Виждала съм тази стена.
Джанис направи отвратена гримаса.
— Пфу!
— Струва ми се, че трябва да търсим стая с легло в болница „Санта Мария дела скала“…