Плейбоят бе Умберто.
— Това е нереално! — промърмори Джанис, когато се върна с бутилката и тирбушона. — Всички тези години. Да се преструва на иконом и никога да не каже и дума. Прекалено странно е.
— Да — съгласих се, като взех една от снимките, на която бяхме с него. — Но той винаги ни е бил баща. Дори и да не го наричахме така. Винаги беше… — Не можах да продължа.
Едва сега вдигнах поглед и видях, че Джанис също плачеше, макар да бършеше сълзите си ядосано, сякаш не искаше да достави удоволствие на Умберто.
— Копелето! — извика тя. — Да ни принуди да живеем с лъжата му толкова години. А сега внезапно… — Тя замълча вбесено.
— Е — казах, — това поне обяснява откъде е знаел за златната статуя. Очевидно е научил всичко от мама. А ако наистина са били… заедно, трябва да е знаел и за кутията с документи в банката. Това пък обяснява защо би написал фалшиво писмо до мен от името на леля Роза, с което да ме изпрати в Сиена при президент Макони в банката. Очевидно е научил името му от мама.
— Но всичките тези години! — повтори Джанис, като сипа виното небрежно и едва не поля снимките. — Защо не го е направил преди години? Защо не е обяснил всичко това на леля Роза докато беше жива?
— Да бе! — отвърнах. — Разбира се, че не е можел да й каже истината. Тя щеше да повика полицията веднага.
Намръщих се и казах с дебел глас, като се преструвах на Умберто:
— Между другото, Рози, истинското ми име е Лучано Салимбени. Да, човекът, убил горката Даяна, и издирван от италианските власти. Ако някога си беше направила труда да посетиш Даяна в Италия, щеше да ме видиш хиляда пъти…
— Ама че живот! — прекъсна ме Джанис. — Погледни това. — Тя посочи снимките на Умберто и ферарито, паркирано на великолепно място с изглед към тосканската долина. — Имал е всичко. А после… после станал слуга в къщата на леля Роза.
— Позволи ми да ти напомня, че е бил търсен престъпник — казах. — Има късмет, че не е в затвора или пък мъртъв. А благодарение на работата си при леля Роза, поне е можел да ни наблюдава как растем.
— Все още не мога да повярвам! — поклати глава Джанис. — Да, мама е бременна на сватбената си снимка, но това не означава, че младоженецът не е бащата, нали?
— Джан! — побутнах сватбените снимки към нея. — Професор Толомей е древен. Постави се на мястото на мама за момент. Би ли правила любов с него?
После побутнах следващата снимка, на която бяха Умберто и ферарито.
— Или би предпочела този тип?
Сестра ми не отговори и аз вдигнах ръце безпомощно.
— Хайде де, има само едно обяснение. Виж го… — Подадох й една от многобройните снимки на Умберто, на която той лежеше на одеяло в тревата, а аз и Джанис се катерехме по него. — Той ни обича.
Веднага щом изрекох думите, усетих буца в гърлото си и ми се наложи да преглътна няколко пъти, за да сдържа сълзите си.
— Мамка му! — изстенах. — Не мисля, че мога да понеса повече.
Поседяхме за момент в тъжно мълчание. После Джанис остави чашата си и взе груповата снимка, направена пред замъка на Салимбени.
— Е — каза тя неохотно, — това означава ли, че мафиотската ти кралица е баба ни?
На снимката бяха Ева Мария с огромна шапка и две малки кученца, мама с делови вид в бял панталон и бележник в ръка, професор Толомей, намръщен и казващ нещо на фотографа, и Умберто, облегнат на ферарито си с кръстосани ръце.
— Каквото и да означава, по дяволите — продължи тя, — надявам се никога вече да не го видя.
Предполагам, че трябваше да го предвидим, но не можахме. Бяхме прекалено заети да разплитаме възела на живота си, за да обърнем внимание на далечни шумове или да седнем и да се замислим трезво за момент.
Чак когато някакъв глас ни проговори откъм вратата, осъзнахме тъпотията, която бяхме проявили, търсейки убежище в къщата на мама и оставяйки пистолета на Алесандро долу в чекмеджето в кухнята.
— Каква мила семейна среща — каза Умберто, като влезе в стаята пред двама други мъже, които не бях виждала преди. — Съжалявам, че ви накарах да чакате.
IX.II.
Предишният ден, когато напуснах Сиена в компанията на Алесандро, не си представях, че ще се върна толкова скоро, при това кошмарно мръсна и със завързани зад гърба ръце. И определено не бях очаквала, че ще бъда придружена от сестра ми, баща ми и трима зли цветари от Погибонси.