Същата нощ, Умберто се обадил на леля Роза в Щатите. Престорил се на полицай от Сиена. Казал й, че племенницата й починала, а децата били при семейството си. Освен това й обяснил, че момиченцата не са в безопасност в Италия и тя трябва да дойде да ги отведе в Щатите. След телефонния разговор, подкарал към Неапол и „посетил“ мъжете, убили Даяна, и повечето други хора, които знаели за съкровището. Дори не се опитал да скрие самоличността си. Искал това да бъде предупреждение.
След това, изчезнал за месеци, макар полицията да го издирвала навсякъде. Накрая, заминал за Щатите, за да намери момиченцата си. Нямал определени планове. Научил къде живеят и се мотаел наоколо в очакване нещо да се случи. Един ден, видял жена, която се разхождала из градината — леля Роза — и я попитал дали се нуждае от градинар. Така започнало всичко. Шест месеца по-късно, Умберто се нанесъл в къщата, съгласявайки се да работи за малко повече от храна и подслон.
През всичките тези години, поддържал връзка с майка си, Ева Мария, но никога не й разказал за децата. Страхувал се, че тя ще иска настоятелно веднага да ги прибере в Италия. Умберто знаел, че никога вече не може да се върне там. Хората щели да го познаят и полицията да го арестува веднага, въпреки фалшивото име и паспорт.
Накрая започнал да вярва, че злото в Неапол е погребано завинаги. Но един ден видял лимузина, която спряла пред вратата на леля Роза. Четирима мъже излезли от колата и Умберто, познал един от старите си приятели от Неапол, онзи, чийто живот бил пощадил. Не разбрал как са го открили след всички тези години, но подозирал, че са подкупили хора от полицията да проследят телефонните разговори на Ева Мария.
Мъжете заплашили Умберто, че ако до три седмици не им върне парите, които им дължи — това отчасти било вярно, — щели да отвлекат дъщерите му. Умберто нямал пари, но успял да ги склони да го оставят на мира за три седмици в замяна на съдействието му да намерят четирите скъпоценни камъка. За да го сплашат престъпниците го изблъскали в коридора и започнали да го бият. Случайно съборили венецианската ваза, която стоеше под полилея. Тя паднала на пода и се разбила на парчета. Шумът събудил леля Роза, която излязла от стаята си и като видяла какво става се разпищяла. Един от престъпниците извадил пистолет и се канел да я застреля, но Умберто успял да бутне оръжието настрани. За съжаление, леля Роза толкова се уплашила, че изгубила равновесие и паднала по стълбите. След като бандитите си тръгнали и Умберто най-после отишъл до нея, тя вече била мъртва.
— Горката леля Роза! — избухнах, когато чух това. — А ти ми каза, че починала спокойно в съня си.
— Е, излъгах те — отвърна Умберто с нисък глас. — Истината е, че умря заради мен. Би ли предпочела да ти кажа това?
— Бих искала да ни беше казал истината. Ако го беше направил преди години, все още щяхме… — Поех си дълбоко дъх, защото имах чувството, че се задушавам. — … щеше да е по-добре.
Той въздъхна.
— Може би. Но сега е прекалено късно. Не исках да знаете… исках да вярвате в приказката на майка си.
Умберто ни разказа как в нощта, когато леля Роза умряла, звъннал на Ева Мария и й разказал всичко, включително, че има две внучки. Помолил я да му помогне да плати дълга си на бандитите, но тя решила, че ще събуди подозрения, ако изтегли толкова много пари за кратко време. Искала да намеси полицията и кръщелника си Алесандро, който знаел как да се справя с подобни проблеми, но Умберто не се съгласил. Знаел, че старите му приятели в Неапол нямало да го оставят на мира докато е жив и, че ще тормозят семейството му. Оставал му само един изход — да намери скъпоценните камъни и да се разплати веднъж завинаги.
Ева Мария се съгласила да му помогне да намери гроба на Ромео и Жулиета. Обещала му, че ще склони братството Лоренцони от Витербо да й помогне. Единственото й условие било, когато всичко приключи, най-после да се запознае с внучките си, а те никога да не научат за престъпленията на баща си. Умберто се съгласил — и той не искал дъщерите му да знаят нито за престъпното му минало, нито за истинската му самоличност. Монах Лоренцо не знаел обаче къде точно в Сиена се намира тайният вход към местоположението на гроба. Млада жена на име Даяна Толомей била готова да му го посочи, но трябвало да отидат заедно с останалите. Нямало смисъл само един човек да владее това познание.