— Благодаря, отче — отвърна рицарят развеселено, — но следващият път, когато говориш с нея, кажи й, че с радост ще се задоволя с награда тук на земята. Например нов кон. Защото този със сигурност ще ме изложи в „Палио“.
Монах Лоренцо примигна смутено, когато осъзна, че спасителят му бе казал истината — наистина не беше светец. А съдейки по начина, по който говореше за Богородица, със сигурност не бе и благочестив.
Капакът на ковчега изскърца, когато обитателката му се опита да види лекомисления си спасител. Монах Лоренцо бързо седна върху него, за да го задържи затворен, тъй като инстинктът му подсказа, че до него бяха двама младежи, които никога не трябваше да се запознаят.
— Хм — прокашля се той, твърдо решен да се държи учтиво. — Къде е земята на твоята битка, благородни рицарю? Може би си тръгнал да защитаваш Светите земи?
Младежът го изгледа изумено.
— А ти откъде си, странни монахо? Човек с твоите близки отношения с господ би трябвало да знае, че времето на кръстоносните походи отмина — каза той, като размаха ръка към Сиена. — Тези хълмове и кули… това е моята свята земя.
— Тогава наистина се радвам — бързо отвърна монах Лоренцо, — че не идвам тук със зли намерения.
Рицарят не изглеждаше убеден в искреността му.
— Мога ли да попитам каква задача имаш в Сиена, отче? И какво се крие в ковчега?
— Нищо!
— Нищо?
Младежът изгледа трупа на земята.
— Не е присъщо на Салимбени да проливат собствената си кръв за нищо. Със сигурност караш нещо много ценно.
— Ни най-малко! — настоя монах Лоренцо, все още прекалено уплашен, за да се довери на напълно непознат, при това с доказани умения на убиец. — В ковчега лежи един от бедните ми братя, зловещо обезобразен след като падна от камбанарията ни преди три дни. Трябва да го предам на господин… на семейството му в Сиена тази вечер.
За облекчение на монаха враждебното изражение на младежа се замени със съчувствено отвращение и той спря да разпитва за ковчега. Вместо това, обърна глава и огледа пътя. Монах Лоренцо проследи погледа му, но не видя нищо, освен залязващото слънце. Това му напомни, че благодарение на този млад рицар, езичник или не, можеше да се наслаждава на гледката и на много други като нея, ако бог бе милостив.
— Братовчеди! — изрева спасителят му. — Закъсняваме с надбягването заради този нещастен монах.
Едва сега монах Лоренцо видя петима ездачи, които яздеха насам. След като се приближиха, осъзна, че си има работа с група младежи от добри семейства, които се занимаваха с някакъв спорт. Никой не бе въоръжен, а най-младият носеше голям пясъчен часовник. Когато момчето видя трупа в канавката, часовникът се изплъзна от ръцете му, падна на земята и се разби на две.
— Това е лошо предзнаменование за надбягването ни, Меркуцио — обърна се рицарят към момчето. — Но може би нашият свят приятел тук ще успее да оправи нещата с една-две молитви. Какво ще кажеш, отче? Ще благословиш ли коня ми?
Монах Лоренцо се вторачи в спасителя си с мисълта, че младежът сигурно се шегува. Но рицарят изглеждаше напълно искрен. Когато забеляза намръщеното чело на монаха, младият мъж се усмихна и каза:
— Е, няма значение. И благословия не би помогнала на тази кранта. Но преди да се разделим, кажи ми: приятел ли спасих или враг?
— Благородни господарю! — шокирано извика монах Лоренцо, възмутен от себе си задето, макар и за момент, бе помислил нещо лошо за спасителя си. Скочи на крака и притисна ръка към сърцето си. — Дължа ти живота си! Завинаги ще бъда твой верен слуга!
— Чудесни думи. Но на кого си посветил предаността си?
— Предаността ми? — озадачи се монахът.
— Да — подтикна го момчето, изпуснало пясъчния часовник. — Кой е героят ти в „Палио“?
Шест чифта очи се приковаха в монаха, докато той се мъчеше да открие правилния отговор. Погледът му пробяга по украсения с пера шлем на рицаря и черните крила върху лентата, вързана за копието му и гигантския орел на ризницата му.
— Разбира се — бързо отговори монах Лоренцо, — моят герой е… орелът? Да! Великият орел… кралят на небето?
За негово облекчение, отговорът му бе посрещнат с радостни викове.
— Значи наистина си приятел — заключи рицарят. — А аз се радвам, че убих него, а не теб. Ела, ще те отведем в града. Стражите пред порта Камолия не допускат каруци след залез, затова трябва да побързаме.