Разбира се, съществуваше опасността слухът да го бе подвел и синеокото момиче от църковната служба да бе съвсем друго. Ако беше така, мотаенето му по дансинга тази вечер бе само загуба на време. Тъкмо започна да се плаши от тази си мисъл, когато внезапно усети, че го наблюдават.
Завъртя се елегантно и огледа цялата зала. И най-после забеляза полускрито от коса лице в сенките на горната лоджия. Но в мига, когато разпозна овалната му форма, то се отдръпна назад, сякаш се страхуваше да не бъде разкрито.
Ромео се завъртя обратно към партньорката си. Лицето му бе зачервено от вълнение. Макар съдбата да му бе позволила само бегъл поглед към лицето горе, в сърцето му нямаше съмнение, че бе видял жената на мечтите си, прекрасната Жулиета. А и тя го бе гледала, сякаш знаеше кой е и защо е дошъл.
Поредният танц го завъртя вихрено из залата и той най-после забеляза един от братовчедите си в тълпата и успя да го повика.
— Къде беше? — изсъска Ромео. — Не виждаш ли, че умирам тук?
— Дължиш ми благодарности, а не ругатни — прошепна другият, като зае мястото му. — Защото това е смотано празненство със смотани жени и… чакай!
Но Ромео се оттегли бързо, глух за обезкуражаващите думи и сляп за недоволния поглед на вдовицата. Знаеше, че в подобна нощ за дръзките нямаше забранени врати. Всички слуги и пазачи бяха заети на приземния етаж, а всички горни етажи бяха за любовника това, което гората за ловеца — сладка награда за търпението.
Горе, на първия етаж, омайващите изпарения от забавата долу правеха старите млади, мъдрите — глупави, а стиснатите — щедри. Докато вървеше по коридора, Ромео подмина доста тъмни ниши, пълни с шумоляща коприна и приглушени смехове. Тук и там бели проблясъци издаваха стратегическото сваляне на дреха и, минавайки покрай един особено похотлив ъгъл, той едва не спря да се зазяпа, впечатлен от невероятната гъвкавост на човешкото тяло.
Колкото по-нависоко се изкачваше, толкова по-тихи ставаха нишите. Най-после се озова на лоджията, която гледаше към балната зала, но не видя никого. Мястото, където бе стояла Жулиета, полускрита от мраморна колона, сега бе празно. В края на лоджията имаше затворена врата, която дори той не смееше да отвори.
Разочарованието му бе огромно. Защо не се бе измъкнал от танца по-рано? Защо бе толкова сигурен, че тя щеше да стои тук и да го чака? Глупак. Беше се убедил в собствената си версия за случилото се, а сега бе време за трагичния край.
В мига, когато се обърна, за да си тръгне, вратата в края на лоджията се отвори и нежна фигура с блестяща коса излезе отвътре. За момент нямаше движение, нито звук, с изключение на музиката долу, но Ромео чуваше някой да диша, някой, който се бе стреснал от вида му и сега се мъчеше да си поеме дъх.
Вероятно трябваше да каже нещо успокояващо, но вълнението му бе прекалено силно. Вместо да се извини за натрапничеството си и да съобщи името си, той просто смъкна карнавалната маска и пристъпи напред нетърпеливо, за да я изкара от сянката и най-после да види живото й лице.
Тя не му обърна внимание, а просто пристъпи до балкона и погледна танцуващите. Окуражен, Ромео я последва и, когато тя се наведе над парапета, изпита удоволствието да види профила й, осветен от светлините отдолу. Маестро Амброджио бе нарисувал шедьовър, но не бе успял да предаде блясъка на очите й, нито загадъчната й усмивка. Да не говорим за нежните устни, които зашеметиха Ромео.
— Това сигурно е прочутият двор — започна момичето, — на краля на страхливците.
Изненадан от горчивината в гласа й, Ромео не знаеше как да отговори.
— Кой друг — продължи тя без да се обръща, — би прекарал нощта в компанията на статуя докато из града бродят убийци, които се хвалят с престъпленията си? И кой почтен мъж би се наслаждавал на подобно празненство, когато собственият му брат е бил… — Тя не успя да довърши изречението си.
— Повечето хора — каза Ромео с непознат дори за самия него глас — наричат господин Толомей смел човек.
— Тогава повечето хора грешат — отвърна тя. — А вие, господине, си губите времето. Няма да танцувам тази вечер. Сърцето ми е прекалено наранено. Затова, върнете се при леля ми и се наслаждавайте на ласките й. От мен няма да получите такива.