Выбрать главу

— Влезте? — покани той монасите. — Стефано — обърна се строго към слугата, — не казвай за това посещение на баща ми.

Двамата монаси влязоха в стаята. Лъчите на сутрешното слънце проникваха през отворената врата на балкона и падаха върху оправеното легло на Ромео и чинията с пържена риба, която седеше недокосната на масата до меча му.

— Извини ни — каза монах Лоренцо, като хвърли бърз поглед към вратата, за да се увери, че е затворена, — задето се натрапваме в този час. Но не можехме да чакаме…

Монахът не можа да продължи, тъй като придружителят му пристъпи напред и свали качулката си, разкривайки сложна прическа. Монах Лоренцо не бе дошъл с другар тази сутрин, а със самата Жулиета, която, въпреки маскировката си, бе по-прекрасна откогато и да било. Бузите й пламтяха възбудено.

— Моля те, кажи ми — започна тя, — че още не си… изпълнил задачата.

Въпреки вълнението и въодушевлението от вида й, Ромео успя да отмести очи от нея и притеснено отговори.

— Не съм.

— О, слава богу! — извика тя облекчено. — Дойдох да се извиня и да те помоля да забравиш, че някога съм те молила да извършиш нещо толкова ужасно.

Ромео се вторачи в нея обнадеждено.

— Вече не искаш смъртта му?

Жулиета се намръщи.

— Искам той да умре. Но не от твоите ръце. Постъпих като пълна егоистка. Не трябваше да те намесвам в мъката си. Можеш ли да ми простиш?

Тя се вгледа в очите му, а когато той не отговори, устните й затрепериха.

— Прости ми — каза тя. — Моля те.

За първи път от много дни, Ромео се усмихна.

— Не.

— Не?

Сините й очи потъмняха и тя отстъпи назад.

— Това е много нелюбезно!

— Не — продължи Ромео весело, — няма да ти простя, защото ми обеща велика награда, а сега се отказваш от думата си.

Жулиета ахна.

— Не е така! Спасявам живота ти!

— А! И ме обиждаш! — възкликна Ромео, като притисна ръка към сърцето си. — Да предположиш, че няма да победя в дуела… Жена! Играеш си с честта ми като котка с мишка! Захапваш я за пореден път и я гледаш как куцайки търси къде да се скрие.

— Ах, ти! — подозрително присви очи Жулиета. — Ти си играеш с мен! Не казах, че ще умреш от ръката на Салимбени. Просто вярвам, че няма да те оставят да се измъкнеш безнаказано от убийството. А това… — Тя погледна настрани, все още раздразнена от думите му. — Предполагам, че това ще е срамно.

Ромеа прикова очи в нея. Когато забеляза, че тя бе решила твърдо да прояви ината си, той се обърна към монах Лоренцо.

— Мога ли да те помоля да ни оставиш насаме за миг?

Монах Лоренцо очевидно не одобри молбата му, но след като Жулиета не прояви несъгласието си, отстъпи. Кимна и се оттегли на балкона.

— Защо — започна Ромео тихо, така че само Жулиета да чуе думите му, — би било срамно, ако умра?

Тя си пое дъх.

— Защото ти спаси живота ми.

— И в отплата поисках само да бъда твоя рицар.

— Каква е ползата от рицар без глава?

Ромео се усмихна и пристъпи към нея.

— Уверявам те, че ако си близо до мен, това няма да се случи.

— Обещаваш ли ми, че няма да се опиташ да убиеш Салимбени? — погледна го тя в очите.

— Струва ми се — отбеляза Ромео, изключително доволен от разговора им, — че сега ме молиш за втора услуга. А тази е много по-сериозна от първата. Но ще проявя щедрост и ще ти кажа, че цената ми е все още същата.

Жулиета се ококори изненадано.

— Цената ти?

— Наречи го както предпочиташ, та значи цената или наградата ми не се променя.

— Ти, мошенико! — извика Жулиета, като се опита да прикрие усмивката си. — Идвам тук да те освободя от смъртоносен обет, а ти решаваш да откраднеш добродетелта ми?

Ромео се засмя.

— Една целувка няма да унищожи добродетелта ти.

Тя сви рамене.

— Зависи кой ще ме целуне. Подозирам, че целувка от теб ще унищожи незабавно шестнайсетгодишните ми спестявания.

— Каква полза от спестяванията, ако никога не ги харчиш?

Ромео тъкмо доби увереност, че я бе очаровал, когато силно покашляне откъм балкона накара Жулиета да подскочи.

— Търпение, Лоренцо! — каза тя строго. — Ще тръгнем след минута.

— Леля ти ще започне да се чуди каква е тая изповед, която отнема толкова време — отвърна монахът.

— Само секунда! — извика Жулиета, после се обърна разочаровано към Ромео. — Трябва да тръгвам.