— Не подкрепям това начинание — изсумтя той, като поклати глава. — Неомъжена дама не трябва да отговаря на потайно писмо. Особено…
— А омъжената може да отговори?
— Особено — продължи монахът — като се има предвид кой го е изпратил. Като стар и доверен приятел, трябва да те предупредя за мъже като Ромео Марескоти. Чакай! — извика той като вдигна ръка, за да й попречи да го прекъсне. — Да, съгласен съм. Той притежава известен чар, но в очите на бога, със сигурност е ужасен.
Жулиета завъртя очи.
— Не е ужасен. Ти просто ревнуваш.
— Ревнувам? — презрително извика монахът. — Не ми пука за външния вид, тъй като той е продукт на плътта и съществува само между утробата и гроба. Имах предвид, че душата му е ужасна.
— Как можеш да говориш така — възрази Жулиета — за човека, който спаси живота ни! Човек, когото никога преди не си срещал и не знаеш нищо за него!
Монах Лоренцо вдигна ръце отчаяно.
— Знам достатъчно, за да съм сигурен, че е обречен. В този свят има растения и същества, които не служат за друго, освен да нанасят болка и мъка на всичко, до което се докоснат. Погледни се само! Ти вече страдаш от тази връзка.
— Със сигурност — каза Жулиета, като замълча за момент, за да си придаде строгост — заради това, което направи за нас, греховете му са опростени.
Като видя, че монахът е все още враждебно настроен, тя добави спокойно:
— Съдбата не би избрала Ромео за наш спасител, ако господ не желаеше изкуплението му.
Монах Лоренцо изрече предупредително.
— Господ е божествен и няма желания.
— Но аз имам. Желая да бъда щастлива — отвърна Жулиета, като притисна ръка до сърцето си. — Знам какво си мислиш. Искаш да ме защитиш, като стар и доверен приятел. И се страхуваш, че Ромео може да ми причини болка. Вярваш, че великата любов носи велика мъка. Е, вероятно си прав. Може би е разумно да останем далеч един от друг, но предпочитам очите ми да изгорят, отколкото да бях родена без тях.
Изминаха много седмици преди Жулиета и Ромео да се срещнат отново. Въпреки усилията на монах Лоренцо да ги раздели, в писмата, които си разменяха, те споделяха чувствата си. Освен с монаха, за тази любов Жулиета споделяше и със сестра си — близначката й Джианоза. Единствено двете момичета бяха оцелели от семейството.
От година, след сватбата на Джианоза, не живееха заедно, но поддържаха редовна връзка чрез писма. Необичайно бе за младите жени като тях да пишат и четат, но баща им мразеше писането и счетоводството и предпочиташе да остави подобни отегчителни занимания на жена си и дъщерите си — според него те бездруго нямаше с какво да се занимават.
Но макар да си пишеха често, писмата им бяха доставяни със закъснение. Всъщност, след идването си в Сиена Жулиета не бе получила и едно послание от Джианоза, макар да й бе писала няколко пъти за ужасното нападение над дома им и бягството си, а после и за затворничеството си в дома на чичо им.
Жулиета нямаше пари, за да плати за по-добра доставка на писмата си и зависеше от благосклонни пътници, които отиваха в града на сестра й. Освен това имаше опасност някой да спре монах Лоренцо, докато излиза от къщата, и да го накара да изпразни джобовете си.
Жулиета започна да крие писмата си до Джианоза под една дъска на пода, вместо да ги изпраща веднага. Беше достатъчно, че молеше монаха да доставя любовните й писма до Ромео и щеше да е жестоко да го кара да разнася още обяснения за срамните й действия.
И така, писмата се озоваваха под дъската на пода и очакваха деня, когато щеше да плати на специален пратеник да ги достави наведнъж. Или деня, в който щеше да ги хвърли в огъня.
Що се отнася до писмата й до Ромео, тя получаваше страстни отговори на всяко от тях. Когато говореше за стотици, Ромео отвръщаше в хиляди. Когато му казваше какво харесва, той й съобщаваше какво обича. Жулиета прояви дързост и го нарече „светкавица“. Той се показа още по-дързък и я нарече „слънце“. Тя си позволи да мечтае, че танцуват прегърнати, а той мислеше само как да останат насаме…
Пред възторжената им любов имаше само два пътя — единият водеше към осъществяването й, а другият — към разочарованието. И така, една неделя сутрин на Жулиета и братовчедките и бе разрешено да отидат на изповед в „Сан Кристофоро“. След службата влюбената девойка влезе в изповедалнята.