— Прости ми, отче! Аз съгреших — започна тя, очаквайки свещеникът да я насърчи в обясненията й.
Но вместо това, странен глас прошепна:
— Как може любовта да е грях? Ако господ не искаше да обичаме, защо тогава е създал красота като твоята?
Жулиета ахна изненадана и уплашена.
— Ромео?
Тя коленичи, за да се опита да надникне през металната решетка и видя усмивка, която бе всичко друго, но не и усмивка на свещеник.
— Как посмя да дойдеш тук? — възкликна тя. — Леля ми е на три метра от нас!
— Тя е опасно създание, но не би могла да ме спре. Трябваше да те видя.
Ромео усмихнато притисна ръка до решетката, подканяйки Жулиета да направи същото. Тя се подчини и, макар ръцете им да не се докоснаха, усети неговата топлина върху дланта си.
— Иска ми се да бяхме прости селяни — прошепна тя, — за да сме свободни да се срещаме, когато пожелаем.
— И какво щяхме да правим, когато се срещнем? — закачи я Ромео.
Жулиета благодари на бога, че руменината на лицето й бе скрита от него.
— Нямаше да има решетка между нас — отговори тя.
— Да, това определено би било хубаво — съгласи се Ромео.
— Ти несъмнено щеше да говориш в рими — продължи Жулиета, като прокара пръсти през решетката, — както правят мъжете, когато съблазняват упорити девици. Колкото повече се съпротивлява жената, толкова по-изискана е поезията.
Ромео едва успя да сдържи смеха си.
— Първо, никога не съм чувал прост селянин да говори в рими. Второ, знам колко изискана трябва да е поезията ми — не прекалено много, като се има предвид девицата.
Жулиета ахна.
— Ти, мошенико! Трябва да ти докажа, че грешиш, като се държа скромно и отхвърлям целувките ти.
— Лесно е да се каже, когато ни разделя преграда — засмя се той.
Замълчаха за момент, като се опитваха да се докоснат през решетката.
— О, Ромео — въздъхна Жулиета, внезапно натъжена, — такава ли трябва да е любовта ни? Тайна в тъмна стая, докато светът навън се радва?
— Не е за дълго. Ще направя всичко, което зависи от мен — отговори Ромео, затвори очи и си представи, че обляга глава до лицето на Жулиета, а не на стената. — Днес исках да те видя, за да ти кажа, че ще помоля баща ми да поиска ръката ти от твоя чичо.
— Искаш да се ожениш за мен? — изненада се тя. Чудеше се дали го е разбрала правилно. Той не зададе въпрос, а направо изложи факта.
Може би така постъпваха в Сиена?
— Само това ще ми помогне, за да не издъхна като умрял от глад затворник — изстена той. — Трябва да те имам. До масата ми и в леглото ми! Това е истината и моля те, извини ме, че не се изразявам поетично.
За момент Жулиета не проговори и Ромео се уплаши, че я бе обидил. Тъкмо започна да проклина откровеността си, когато тя заговори отново.
— Ако търсиш жена, трябва да ухажваш не мен, а Толомей.
— Колкото и да уважавам чичо ти — отвърна Ромео, — надявам се да отнеса теб, а не него, в спалнята си.
Жулиета се разсмя, но удоволствието й беше краткотрайно.
— Той има страхотни амбиции. Баща ти трябва да представи дълго родословно дърво, когато отиде при него.
Ромео ахна от неочакваната обида.
— Семейството ми е носило шлемове и е служило на императорите, когато чичо ти Толомей е носел мечешка кожа и е хвърлял храна на прасетата!
Осъзнавайки, че се държи детински, Ромео продължи спокойно:
— Толомей няма да откаже на баща ми. Между нашите родове винаги е имало мир.
— Жалко, че не ни делят потоци от кръв — въздъхна Жулиета. — Не разбираш ли? Ако родовете ни вече са в мир, какво ще спечелят от сродяването?
Той отказа да я разбере.
— Всички бащи желаят доброто на децата си.
— Затова ни дават горчиви лекарства и ни карат да плачем.
— Аз съм на осемнайсет години. Баща ми се отнася с мен като с равен.
— Направо си старец. Защо не си женен? Или вече си погребал детската си булка?
— Баща ми не вярва в недорасли майки.
Свенливата й усмивка, едва забележима през решетката, го възнагради за мъките.
— А вярва ли в стари моми? — попита тя.
— Не си на повече от шестнайсет.
— Точно. Но кой брои листенцата на увяхваща роза?
— Когато се оженим — прошепна Ромео, целувайки върха на пръстите й, — ще те полея, ще те сложа на леглото си и ще преброя всичките листенца.
Жулиета се опита да се намръщи.
— Ами тръните? Ако те убода и съсипя блаженството ти?