— Защо тогава да не си осигурим съюзничеството на най-силния дом в града? — настоя Ромео.
— Ти би се оженил за някоя от Салимбени?
— Какво са Салимбени в сравнение с Толомей?
Коменданте Марескоти изгледа сина си с присвити очи.
— Ако се беше поинтересувал какво става из града, вместо да гуляеш, синко, щеше да знаеш, че Салимбени мобилизира хората си. Целта му е не само да стъпи на врата на Толомей и да завладее банките, но да обсади този град от крепостите си и, ако не греша, да поеме юздите на републиката ни.
Коменданте Марескоти се намръщи и се заразхожда напред-назад.
— Познавам този човек, Ромео. Вглеждал съм се в очите му. Реших да затворя ушите и вратата си пред амбициите му. Не знам кой е в по-лошо положение — приятелите или враговете му, затова се заклех да не бъда нито от едните, нито от другите. Един ден, може би скоро, Салимбени ще направи опит да вземе властта и в каналите ни ще потече кръв. Ще бъдат докарани чужди войници, а нашите мъже ще седят в кулите си и ще очакват със страх ударите по портите си, съжалявайки за съюзите, които са сключили. Аз няма да съм един от тях.
— Кой казва, че тези проблеми не могат да бъдат предотвратени? — упорито попита Ромео. — Ако се съюзим с Толомей, други благородни домове ще последват орела и Салимбени скоро ще загуби влиянието си. Можем заедно да прочистим пътищата от разбойници и да ги направим безопасни. С неговите пари и твоето достойнство могат да се осъществят чудесни проекти. Новата кула в „Кампо“ може да бъде завършена за няколко месеца. Новата катедрала може да бъде построена за няколко години. И всички ще споменават Марескоти в молитвите си.
— Човек не трябва да е част от молитвите на другите докато умре — отвърна коменданте Марескоти, като се прицели за пореден път.
Стрелата мина през главата на куклата и падна в саксия с розмарин.
— После може да прави каквото си иска. Живите, синко, трябва да се стремят към истинска слава, а не към ласкателства. Истинската слава е между теб и господ. Ласкателството е храна за бездушните. Когато си сам, можеш да се радваш на факта, че си спасил живота на момичето, но не търси признание и награда от другите. Славолюбието не е присъщо на благородниците.
— Не искам награда — каза Ромео инатливо. — Искам само нея. Не ме интересува какво мислят хората. Ако не благословиш намерението ми да се оженя за нея…
Коменданте Марескоти вдигна ръка, за да попречи на сина си да изрече думите, които нямаше да може да си вземе обратно.
— Не ме заплашвай с мерки, които биха наранили повече теб, отколкото мен. И не ми позволявай да гледам как се държиш като дете или ще оттегля позволението си да яздиш в „Палио“. Дори игрите, не, особено игрите, изискват мъжко поведение. Същото е в брака. Не съм те сгодявал за никоя…
— Заради което много те обичам!
— … защото познавам характера ти още от ранна детска възраст. Ако бях зъл човек и имах враг, когото исках да накажа, можех да си помисля да открадна единствената му дъщеря и да те оставя да разбиеш сърцето й. Но не съм такъв човек. Чаках търпеливо да се отърсиш от непостоянството си и да определиш целта си.
Ромео изглеждаше съсипан. Но той все още чувстваше сладкия вкус на любовта и не можеше дълго да сдържа усмивката си. Радостта му избухна диво и той извика:
— Но, татко, аз вече направих всичко това! Постоянството е истинската ми природа! До края на живота си няма да погледна друга жена. Или по-скоро, ще погледна, но за мен те ще са като столове или маси. Не че възнамерявам да седна и да се храня на тях, а просто ще ги възприемам като мебели. Или може би трябва да кажа, че в сравнение с нея те са като луната и слънцето…
— Не я сравнявай със слънцето — предупреди го баща му и отиде до куклата, за да прибере стрелите си. — Винаги си предпочитал компанията на луната.
— Защото живеех във вечна нощ! А утрото се появи, обвито в златните и алени шарки на брака и това е утрото на душата ми!
— Но слънцето се оттегля всяка нощ — напомни баща му.
— И аз също ще се оттеглям — извика Ромео. — И ще оставям нощта на бухалите и совите. Ще се наслаждавам на сутрешните часове и няма да си губя времето със сън.
— Не обещавай нищо за тъмните часове — каза коменданте Марескоти, като сложи ръка на рамото на сина си. — Ако жена ти притежава поне половината от качествата на създанието, за което я представяш, няма да спиш много.