Толомей бе толкова изненадан от неочакваното предложение, че не можа да отговори веднага. Той не беше единственият, който занемя от импулсивната намеса на Ромео в разговора. Навсякъде около тях хората се протягаха да видят кой щеше да прояви кураж да проговори пръв. Зад колоната, Жулиета вдигна ръка към устата си. Беше трогната от нетърпението на Ромео, но ужасена задето бе проговорил въпреки желанието на баща си.
— Както чухте — каза коменданте Марескоти със забележително спокойствие, — бих искал да предложа брак между най-големия ми син, Ромео и племенницата ви Жулиета. Знаете, че семейството ни се радва на добро състояние и репутация. Вярвам, че мога да обещая на племенницата ви добър живот. След смъртта ми, Ромео ще наследи положението ми като патриарх на семейството и тя ще стане господарка на много територии и къщи. Всички тези подробности съм изложил в документ, който бих искал да ви дам лично и насаме. Кога ще ви е удобно да ви посетим?
Толомей не отговори. Странни сенки пробягаха по лицето му, като акули, кръжащи около жертвите си под повърхността. Очевидно бе притеснен и търсеше начин да се измъкне.
— Ако се тревожите — продължи коменданте Марескоти, не особено доволен от колебанието на събеседника си — за нейното щастие, мога да ви уверя, че синът ми не възразява срещу брака.
Толомей заговори най-после, но гласът му потреперваше.
— Уважаеми коменданте — каза той мрачно, — оказвате ми велика чест с предложението си. Ще прегледам документа ви и ще обмисля предложението…
— Няма да направиш нищо такова! — намеси се Салимбени, като застана между двамата мъже, побеснял задето го пренебрегваха. — Считам въпроса за уреден.
Коменданте Марескоти отстъпи назад. Можеше да командва войска и винаги бе готов за нападения, но Салимбени бе по-опасен от чуждите врагове.
— Извинете ни! — каза той. — Смятах, че господин Толомей и аз водехме разговор.
— Може да си говорите колкото си искате — грубо отвърна Салимбени, — но това момиче е мое. Това е единственото ми условие да продължа да поддържам този смахнат мир.
Благодарение на оживените разговори, последвали възмутителното изявление на Салимбени, никой не чу ужасения вик на Жулиета. Сгушена зад колоната, тя притисна ръце към устата си и отправи безмълвна молитва към господ да не е разбрала разговора правилно и въпросното момиче да е някое друго, а не тя.
Когато най-после посмя да погледне отново, видя как чичо й заобиколи Салимбени и се обърна към коменданте Марескоти с изкривено лице.
— Скъпи коменданте — каза той с разтреперан глас, — както споменахте, това е деликатен въпрос. Но със сигурност, може да стигнем до някакво споразумение…
— Наистина! — намеси се жена му Мона Антония. — Имам дъщеря на тринайсет години, която ще бъде чудесна жена за сина ви. Ето там е — посочи тя развълнувано.
Коменданте Марескоти дори не си направи труда да погледне.
— Господин Толомей — заговори той търпеливо, — предложението ни е единствено за племенницата ви Жулиета. И ще постъпите добре, ако почетете и нея. Вече не живеем във варварски времена, когато жените могат да бъдат пренебрегвани…
— Момичето принадлежи на мен! — извика Толомей, ядосан от намесата на жена си и от това, че му държаха лекция. — Мога да правя с нея каквото реша. Благодаря ви за интереса, коменданте, но имам други планове за нея.
— Съветвам ви да обмислите въпроса по-внимателно — предупредително каза коменданте Марескоти. — Момичето е привързано към сина ми, когото счита за свой спасител, и със сигурност ще ви създаде проблеми, ако я накарате да се омъжи за друг. Особено за някой… — Той хвърли отвратен поглед към Салимбени. — … който очевидно не се интересува от трагедията, сполетяла семейството.
Изправен пред подобна логика, Толомей не можа да възрази. Жулиета дори изпита известно съчувствие към него. Застанал между двамата мъже, чичо й приличаше на удавник, който се мъчи да се залови за разбита лодка.
— Трябва ли да разбирам, че сте против предложението ми, коменданте? — отново се намеси Салимбени. — Предполагам, не възразявате срещу правата на господин Толомей — той е глава на семейството? И със сигурност… — заплашително погледна той, — семейство Марескоти не желае разправия с Толомей и Салимбени?
Жулиета не успя да сдържи сълзите си. Искаше да изтича при мъжете и да ги спре, но знаеше, че присъствието й само щеше да влоши положението. Когато Ромео спомена за първи път намерението си да се ожени за нея — онзи ден в изповедалнята, — той бе казал, че между семействата им винаги бе имало мир. Но изглежда сега, благодарение на нея, това вече не бе истина.