Николино Патрици — един от деветте главни администратори на Сиена — бе проследил конфликта до подиума с нарастващо притеснение. И той не бе единственият.
— Когато бяха смъртни врагове — отбеляза съседът му, приковал очи в Толомей и Салимбени, — се страхувах от тях. Но сега, когато са приятели, направо се ужасявам.
— Трябва да сложим край на това! — възкликна Николино Патрици, като се надигна от стола. — Господин Толомей! Господин Салимбени! Защо постъпвате така в този ден? Надявам се, че не обсъждате бизнес в дома на господ?
Настъпи пълна тишина, а зад олтара, епископът забрави за момент благословията си.
— Уважаеми господин Патрици — отвърна Салимбени саркастично, — не правите комплимент на никой от нас, като говорите по този начин. По-скоро би трябвало да ни поздравите, тъй като добрият ми приятел господин Толомей и аз решихме да отпразнуваме мира между нас с брак.
— Моите съболезнования за смъртта на съпругата ви! — презрително каза Николино Патрици. — Не бях чул, че тя е отишла.
— Мона Пия — спокойно отговори Салимбени, — няма да доживее края на месеца. Не става от леглото си и не яде.
— Трудно е да ядеш — промърмори един от магистратите, — когато не те хранят!
— Ще трябва Папата да одобри брака между бивши врагове! — настоя Николино Патрици. — Съмнявам се в това. Потоци кръв удавиха пътеката между къщите ви и почтен човек не би изпратил дъщеря си по нея. Има зли духове…
— Само бракът може да прогони злите духове!
— Папата вярва в друго!
— Може и така да е — усмихна се Салимбени, — но Папата ми дължи пари.
Гротескното изявление постигна желания ефект. Николино Патрици се отпусна на стола си, разгневен, но мълчалив. Салимбени изгледа предизвикателно останалите магистрати, но никой не проговори.
— Господин Салимбени! — прогърмя глас и всички се огледаха да видят кой бе посмял да се обади.
— Кой говори? — Салимбени винаги изпитваше удоволствие да поставя хората на мястото им. — Не бъди свенлив, покажи се!
— Свенливостта за мен е това — отговори Ромео, като пристъпи напред, — което за вас е добродетелта, господин Салимбени.
— И какво, за бога — изсумтя Салимбени презрително, — можеш да ми кажеш?
— Само това — отговори Ромео, — че дамата, която желаете, вече принадлежи на друг мъж.
— Наистина ли? — попита Салимбени, като хвърли бърз поглед на Толомей. — Как така?
Ромео се изпъна гордо.
— Богородица ми я повери, за да я пазя завинаги. А това, което небесата са разпоредили, не може да бъде унищожено от човек!
Салимбени го изгледа учудено, после избухна в смях.
— Добре казано, момче, сега те познах. Твоят кинжал наскоро уби мой добър приятел. Но ще проявя благородство и няма да ти търся сметка, след като си се погрижил толкова добре за бъдещата ми булка.
Салимбени му обърна гръб, показвайки, че разговорът бе приключил. Всички очи сега бяха приковани в Ромео, чието лице пламтеше от отвращение. Повечето хора съжалиха младежа, който очевидно бе станал жертва на Купидон.
— Хайде, синко — каза коменданте Марескоти, — да не си губим времето там, където играта е загубена.
— Загубена? — извика Ромео. — Никога не е имало игра!
— Каквито и да са делата на тези двама мъже — отвърна баща му, — те са си стиснали ръцете пред олтара на Богородица. Ако започнеш разправия с тях, ще се разправяш с господ.
— И ще го направя! — възкликна Ромео. — Защото господ се обърна срещу нас, позволявайки това да се случи!
Когато младежът отново пристъпи напред, нямаше нужди да кара околните да замълчат. Всички очи вече бяха вперени в устните му в тревожно очакване.
— Света Богородице! — изкрещя Ромео и изненада всички наоколо, като се обърна към купола вместо към Салимбени. — Мадона Асунта! В твоя дом бе извършено страховито престъпление тази нощ! Моля те да накажеш престъпниците и да ни покажеш, че никой няма право да се съмнява в божествената ти воля! Позволи на човека, който спечели „Палио“ утре да бъде избраника ти! Посвети ми светия си флаг, за да го сложа на брачното си легло и да почивам върху него с невестата си! Ако изпълниш молбата ми, ще се откажа да се насладя от гордостта си от победата. Няма да нося флага ти, а ще го върна на теб, милостива майко, защото бе спечелен по волята ти и получен от ръката ти!