Приятно изненадана от безпрепятствения достъп, заслизах по стълбите с небрежна походка, макар група мишлета в подковани ботуши да танцуваше из гръдния ми кош. Те бяха странно тихи, когато тичах, за да спася живота си по-рано, но сега беснееха, тъй като отивах да се видя с Алесандро.
Предишната вечер, когато го напуснах в ресторанта, честно казано, не изпитвах никакво желание да го видя отново. Убедена съм, че чувството бе взаимно. Но ето сега без никаква причина отивах право в бърлогата му — водеше ме само инстинкта. Джанис твърдеше, че инстинктът е забързана мисъл, но никога не бях съвсем сигурна в мисълта. Моите размишления водеха към Алесандро и Салимбени. Вероятно те бяха замесени в гадостите, които ми се случваха напоследък. Но пък инстинктът ми твърдеше, че мога да се доверя на Алесандро. Иди, че разбери.
Въздухът тук бе доста по-хладен. Когато стените около мен станаха по-груби и вехти, осъзнах, че това са следи от оригиналната постройка. По някое време през Средновековието тези основи са поддържали висока кула, вероятно с размера на „Манджиа“. Целият град е бил пълен с подобни кули, които служили като крепости в неспокойни времена.
В подножието на стълбите имаше тесен коридор. Заради обкованите с желязо врати от двете му страни мястото приличаше на тъмница. Започвах да се плаша, че съм поела неправилната посока, когато внезапно чух от една полуотворена врата гласове, последвани от радостни викове.
Пристъпих притеснено към вратата. Независимо дали Алесандро ще е тук, щеше да ми се наложи да давам доста обяснения, а силата ми определено не е в реториката. Надникнах вътре и видях маса, отрупана с разни метални чаркове и полуизядени сандвичи, стена с пушки и трима мъже — единият от тях Алесандро, — застанали около малък телевизионен екран. Отначало помислих, че наблюдават записите от охранителните камери, но когато внезапно вкупом изстенаха и се запляскаха по челата, осъзнах, че гледат футболен мач.
Никой не реагира на почукването ми, затова влязох и се прокашлях. Най-после Алесандро се обърна, за да види кой си бе позволил наглостта да му прекъсне мача и, когато ме видя, заприлича на ударен с тиган.
— Съжалявам за безпокойството — казах с престорена кротост. — Имаш ли една минута?
След секунда двамата други мъже изскочиха от стаята с оръжия и жилетки, с полуизядени сандвичи в уста.
— Е — усмихна се Алесандро, като спря телевизора и метна дистанционното настрани, — задоволи любопитството ми.
Очевидно вярваше, че нямам нужда от втората част на изречението му. Начинът, по който ме погледна, говореше, че му е приятно да ме види, макар да бях досадно влечуго.
Седнах на един празен стол и огледах оръжията по стените.
— Това ли е кабинетът ти?
— Да — отговори той, като подръпна увисналите на рамената му тиранти и седна от другата страна на масата. — Тук разпитваме хората. Най-вече американци! Навремето е било стая за мъчения.
— Подхожда ти.
— И аз така мисля.
Той сложи крак на масата и бутна стола си назад, за да се облегне на стената.
— Добре, слушам те. Сигурно имаш сериозна причина за идването си тук.
— Не бих го нарекла точно причина — отговорих. — Очевидно ме смяташ за коварна кучка…
— Виждал съм и по-лоши.
— А и аз не съм от почитателките ти.
Той се усмихна сухо.
— И все пак си тук.
Скръстих ръце пред гърдите си.
— Не ми вярваш, че съм Жулиета Толомей и не ми пука. Но ето за какво ми пука: някой се опитва да ме убие.
— Имаш предвид, някой друг, освен самата ти?
— Един тип ме следи. Гаден тип. В анцуг. Реших, че е твой приятел.
Алесандро дори не мигна.
— Е, какво искаш да направя?
— Не знам — свих рамене. — Да ми помогнеш.
Той не можа да сдържи усмивката си.
— Напомни ми защо трябва да го правя.
— Хей! — извиках. — Аз съм дама в бедствено положение.
— А аз кой съм? Зоро?
Изгледах го с присвити очи.
— Мислех, че италианците са податливи на женския чар.
Той се замисли за миг.
— Да, податливи сме. Когато ни омае нечий чар.
— Добре — кимнах, като преглътнах гнева си. — Ясно. Искаш да вървя по дяволите и ще го направя. Ще се върна в Щатите и никога вече няма да безпокоя нито теб, нито скъпоценната ти кръстница. Но първо искам да науча кой е този тип и после да видя някой да го арестува.