Замръзнала от ужас при вида му, Жулиета не знаеше как да отговори. Единствената й мисъл бе защо не Ромео, а страшният Салимбени бе дошъл да я изведе от гробницата. Но не смееше да му зададе въпроса.
— Ела тук! — нареди й Салимбени.
Тя не знаеше какво друго да направи, освен да се подчини. Излезе от гробницата и се озова в кръг от факли, носени от стражите на Салимбени.
Тя огледа лицата на мъжете и забеляза съжаление и равнодушие по повечето, но най-тревожното бе, че очевидно те знаеха нещо, което тя не знаеше.
— Не си ли любопитна да узнаеш — заговори Салимбени, като се наслаждаваше на объркването й — как успях да те спася от зловещата прегръдка на смъртта?
Жулиета едва успя да кимне и Салимбени продължи монолога си доволно.
— За твой късмет, имах чудесен водач. Хората ми го видяха да се мотае наоколо и вместо веднага да го убият, разумно се запитали какво съкровище би могло да накара бягащ човек да се върне в града и да рискува живота си. И, както можеш да предположиш, пътят му ни отведе право до гробницата. А тъй като знаем, че не можеш да убиеш същия човек два пъти, разбрах, че мотивът му за проникването в гробницата на братовчед ти е различен от желанието за кръв.
Забелязал пребледняването на Жулиета, Салимбени подкани хората си да покажат пленника и те грубо го метнаха на земята.
Жулиета изпищя, когато видя любимия си Ромео, окървавен и наранен. Ако Салимбени не я беше задържал, щеше да се хвърли върху избраника си, да погали изцапаната му коса и да целуне кървавите му устни.
— Дявол проклет! — изрева тя и като обезумяла започна да се бори, за да се измъкне от хватката на Салимбени. — Господ ще те накаже затова! Пусни ме при него, чудовище! Искам да умра със съпруга си! Да, нося пръстена му на ръката си и се заклевам пред всички ангели в небето, че никога няма да бъда твоя!
Едва сега Салимбени се намръщи. Стисна китката на Жулиета и огледа внимателно пръстена й. После я бутна в ръцете на един от стражите и пристъпи към Ромео, за да го срита в корема.
— Гаден крадец! — изплю се той върху него. — Не можа да се въздържиш, а? Е, знай това. Прегръдките ти убиха дамата ти! Щях да убия само теб, но сега виждам, че и тя заслужава същото!
— Моля те! — изстена Ромео, като се помъчи да вдигне глава и да види Жулиета за последен път. — Остави я да живее! Беше само обет! Не съм лягал с нея! Заклевам се в душата си!
— Колко трогателно — изсумтя Салимбени, като се обърна към Жулиета. — Какво ще кажеш, момиче? Това ли е истината?
— Върви по дяволите! — извика тя. — Ние сме съпруг и съпруга. По-добре е да ме убиеш, защото както лежах с него в брачното ни ложе, така ще лежа до него и в гроба!
Салимбени стисна силно китката й.
— Така ли е? Готова ли си да се закълнеш в душата му? Не забравяй, че ако ме излъжеш, той ще отиде право в ада още тази вечер!
Жулиета прикова очи в Ромео и отчаянието я накара да занемее.
— Ха! — триумфално извика Салимбени. — Значи тук е единственото цвете, което не си откъснал, проклето куче! — Той отново ритна Ромео и се ухили на стоновете на жертвата си и риданията на младата жена, която го молеше да спре. — Най-прекрасното цвете в полето. Да се уверим — каза той, като извади кинжала на Ромео изпод наметалото си, — че никога вече няма да береш цветя.
С бавно движение Салимбени заби кинжала в корема на собственика му и го издърпа навън, оставяйки младежа в бездиханна агония.
— Не! — изпищя Жулиета и се забори с такава сила, че стражите не успяха да я удържат.
Тя се хвърли върху Ромео, обви ръце около него, обзета от отчаяно желание да се присъедини към любимия си в смъртта му.
Но Салимбени се бе отегчил от театралните й изблици и я издърпа грубо за косата.
— Мълчи! — излая той и я удари по лицето. — Виенето няма да ти помогне повече. Стегни се и не забравяй, че си Толомей.
После той изтръгна пръстена от пръста й и го метна на земята до Ромео.
— Обетът ти ще си отиде заедно с него. Бъди доволна, че се отърваваш толкова леко!
През воала на окървавената си коса, Жулиета видя как стражите вдигнаха трупа на Ромео и го метнаха по стъпалата към гробницата на Толомей. Но не видя как затръшнаха вратата след него и я заключиха. В ужаса си бе забравила как да диша и най-после милостив ангел затвори очите й и я положи на земята в безсъзнание.