Джанис се ухили, доволна от вида на зачервените ми бузи.
— Достатъчно тъпа, за да се изкатериш догоре в шибаната кула! Ох! — Тя направи престорената съчувствена гримаса, която бе усъвършенствала още на пет годинки. — Това ли е? Наистина ли си мислеше, че съм Ромео?
— Добре — прекъснах смеха й. — Позабавлява се. Надявам се да си е струвало полета. А сега ме извини. Иска ми се да остана, но по-скоро бих си натикала главата в клозета.
Опитах се да я заобиколя, за да стигна до стълбите, но тя блокира вратата.
— О, не, няма да ходиш никъде! — изсъска тя злобно. — Не и докато не ми дадеш моя дял!
Вторачих се в нея.
— Моля?
— Не, не и този път — отвърна тя с блеснали очи.
Ако не я познавах по-добре, можех да си помисля, че се опитваше да изиграе ролята на пострадалата.
— Разорена съм и това не ми харесва.
— Обади се на някой милионер — казах презрително. — Мислех си, че наскоро наследи цяло състояние от човек, когото и двете познавахме.
— Ха-ха! — изсумтя тя. — Да, това беше направо безценно. Добрата стара леля Роза и всичките й милиони.
— Нямам представа за какво хленчиш — поклатих глава. — Последният път, когато те видях, тъкмо беше спечелила от лотарията. Ако искаш повече пари, аз съм последният човек, с когото трябва да говориш. Ако искаш да злорадстваш обаче, времето, мястото и настроението ти са отлични.
— О, стига, Джулс! — Седна тя на парапета. — Цялата история беше фалшива! И не се преструвай, че не знаеш. Помня как се измъкна. Виж се само! — Тя ме огледа от глава до пети и, ако не я познавах по-добре, щях да си помисля, че забелязвам завист в очите й. — Малката избягала принцеса.
Очевидно учуденият ми поглед я впечатли, тъй като за първи път в живота си Джанис въздъхна и започна да обяснява. Оказа се, че след като бях заминала, седмицата се оказала крайно неприятна за проклетата ми близначка. Като начало открила, че семейният ни адвокат, господин Трибиани, въобще не бил господин Трибиани. Как го разбрала ли? Ами когато се появил истинският господин Трибиани. Второ, завещанието също не било истинското. Всъщност, леля Роза нямала какво да остави и да се окажеш наследникът й означавало да наследиш дълговете й. Трето, двама полицаи пристигнали в къщата на следващия ден и подлудили Джанис задето била свалила жълтата лента. Каква жълта лента ли? Ами от онези, които слагат около цялата къща, когато открият, че в нея е извършено престъпление.
— Престъпление? — извиках шокирано и въпреки силното слънце усетих, че настръхвам. — Искаш да кажеш, че леля Роза е била убита?
Джанис сви рамене.
— Господ знае. Очевидно е преживяла някакъв шок и може той да я е убил. Не бяха сигурни.
— Джанис!
Не знаех как да реагирам, освен да й се скарам за равнодушието. Неочакваната новина, че леля Роза не си бе умряла спокойно насън, по начина, който Умберто ми описа, едва не ме задуши.
— По дяволите, как можеш да си сигурна, когато става дума за някой толкова стар? — изсумтя Джанис, като обърна глава, за да не забележа сълзите й.
Вторачих се в профила й и се зачудих кога за последен път я бях видяла да плаче. Спиралата й протече, а косата й бе смачкана от шлема и тя имаше почти човешки вид. Вероятно загубата на цяло състояние само за една нощ можеше да смекчи грубата природа на хората.
Внезапно осъзнах, че сега аз трябваше да съм силната. Стиснах с ръце главата си и се опитах да прогоня всички мисли за горката леля Роза.
— Не разбирам! — извиках, като се заразхождах напред-назад нервно. — Къде, по дяволите, беше Умберто?
— Ха! — Джанис нямаше търпение да ми съобщи новината. — Имаш предвид, Лучано?
Тя ме изгледа доволна от факта, че бе успяла да ми нанесе нов удар.
— Точно така. Горкият стар Бърти бил беглец, престъпник, гангстер, каквото си избереш. През всичките тези години се е криел в градината ни, а ченгетата и мафията го търсели. Очевидно го намерили — имам предвид старите му мафиотски приятелчета — и той… пуф! Изчезнал!
Облегнах се на стената и затворих очи, за да се успокоя. За първи в живота ми ми се зави свят. Стори ми се, че кулата се люлее застрашително.
— Името му случайно да е било Лучано Салимбени? — попитах най-после.
— Точно така! Салмонбени! — извика Джанис въодушевена, че се е оказала права. — Знаех си, че имаш пръст в тая гадост!