Метнах й телефона обратно без да проговоря. През последните няколко часа ми се наложи да мисля прекалено много и бях достигнала края на търпението си.
— Не ме гледай така — каза Джанис обидено. — Правя ти услуга! Представи си, че се беше влюбила в този тип само за да откриеш, че през цялото време се е стремял към семейните бижута.
— Защо не ми направиш друга услуга и не ми обясниш какво въобще правиш тук? — казах, като се облегнах назад. — И защо изпълняваш тази тъпа роля на Ромео?
— Нито една благодарна дума! Историята на живота ми! — изсумтя Джанис и отново бръкна в джоба си. — Ако не бях аз, вече щеше да си мъртва. Но въобще не ти пука, нали? — Тя ми метна писмо през масата и едва не уцели купата ми. — Ето. Виж лично. Това е истинското писмо от истинската леля Роза, връчено ми от истинския господин Трибиани. Поеми си въздух дълбоко. Това е всичко, което ни е оставила.
Джанис запали цигара, както правеше веднъж месечно, а аз извадих писмото от плика. Състоеше се от осем листа, всички изписани гъсто с почерка на леля Роза. Ако датата бе точна, значи го бе оставила при господин Трибиани преди няколко години.
Ето какво гласеше писмото:
„Скъпи мои момичета,
Често ме разпитвахте за майка си, а аз никога не ви казах истината. Беше за ваше добро. Страхувах се, че след като узнаете каква е била, ще искате да станете точно като нея. Но не искам да отнасям това в гроба със себе си, затова бега ще ви разкажа всичко.
Знаете, че Даяна дойде да живее при мен, когато родителите и малкият й брат умряха. Но никога не ви казах как бяха умрели. Беше много тъжно, а тя изживя голям шок. Мисля, че никога не успя да се съвземе от него. Катастрофа в ужасното празнично движение. Даяна ми разказа, че тя била виновна, защото се карала с брат си. Станало на Бъдни вечер. Мисля, че никога не успя да си прости. Никога не отваряше подаръците си. Беше религиозно момиче, много повече от старата ви леля, особено по Коледа. Искаше ми се да можех да й помогна, но в онези дни хората не тичаха вечно по доктори.
Интересуваше се силно от генеалогия. Вярваше, че семейството ни произхожда от италианската аристокрация по женска линия. Разказа ми, че преди да умре, майка ми й споделила страхотна тайна. Стори ми се странно, че майка ми би разказала на внучката си нещо, което никога не бе споделила с мен и Мария, собствените й дъщери, и никога не повярвах и дума от историята. Но Даяна упорито твърдеше, че произлизаме от шекспировата Жулиета и тази наша кръвна линия била прокълната. Според нея, това била причината ние с Джим да нямаме деца, както и причината за смъртта на родителите и брат й. Не я окуражавах, когато говореше по този начин, а просто я оставях да се поприказва. След като тя загина, непрестанно мислех, че е трябвало да направя нещо, за да й помогна, но вече е прекалено късно.
Горкият Джим и аз се опитвахме да я накараме да завърши образованието си, но тя беше прекалено неспокойна. Преди да се усетим, потегли за Европа с раница на гърба и скоро след това ни писа, че ще се омъжва за някакъв италиански професор. Не отидох на сватбата. Джим беше тежко болен по това време, а след като почина вече не ми се пътуваше. Сега съжалявам за това. Даяна беше съвсем сама. Роди близначки, после избухна ужасният пожар, който уби мъжа й, и аз никога не се запознах с него.
Написах безброй писма, в които я карах да се прибере у дома, но тя беше упорито създание и категорично отказваше. Беше си купила собствена къща и непрестанно повтаряше, че иска да продължи проучванията на мъжа си. Каза ми по телефона, че той прекарал целия си живот в търсене на семейно съкровище, което можело да сложи край на проклятието, но не й повярвах. Обясних й, че бе глупаво да се омъжиш в собственото си семейство, но тя отговори, че се налагало, защото тя носела гените, а той — семейното име — и двете вървели заедно. Ако питате мен, всичко това бе адски странно. Вие двете бяхте кръстени в Сиена с имена Жулиета и Джианоза Толомей. Според майка ви, имената били семейна традиция.
Опитвах се по какъв ли не начин да я накарам да се прибере у дома или поне да дойде на гости, дори й бяхме купили билети. Но тя беше прекалено заета с проучванията си и непрестанно повтаряше, че била близо до откриване на съкровището и трябвало да се види с някакъв човек относно старо знаме и нож. Една сутрин ми се обадиха от полицията в Сиена. Полицаят ми съобщи, че станала ужасна катастрофа и горката ви майка загинала. Каза ми, че вие двете сте с кръстниците си, но вероятно сте били в опасност и се налагало веднага да дойда да ви прибера. Когато пристигнах да ви взема, полицаите ме попитаха дали Даяна някога е споменавала мъж на име Лучано Салимбени и това доста ме уплаши. Искаха да остана за делото, но знаете какви са италианците, а аз бях толкова уплашена, че веднага ви заведох на летището и отлетях за вкъщи, без дори да чакам оформянето на документите за осиновяване. Смених и имената ви. Нарекох Жулиета Джули, а Джианоза — Джанис. А вместо Толомей, ви дадох моето име — Джейкъбс. Не исках някакъв смахнат италианец да дойде да ви търси или да каже, че иска да ви осинови. Дори наех Умберто, за да ви пази и да внимава за онзи тип, Лучано Салимбени. За щастие, никога вече не чухме нищо за него.