Така и не намери тези десет дни за Катуница. Трупаше се умора, трупаха се огорчения. Оттатък при „ансамблистките“ също нещо не беше наред. След две световни титли нещо ставаше и в отбора на чудесната шесторка. Състезателки против треньорка, треньорка против състезателки. Мътна работа.
— Ако ме питаш къде ми се ходи, трудно ще ми бъде да ти отговоря. Ако питаш къде не ми се ходи, зная — това е Ротердам.
— Изгуби ли интерес към шампионската титла?
— Шампионка ще стане сигурно Мария.
— Тенчо Начев, треньорът на баскетболистките от „Марица“ ми е казвал, че когато малко се разколебае в победата, колкото и да се старае да го скрие от баскетболистките си, по някакъв свой, необясним начин те долавят това недоверие и рухват.
— Няма нужда Тенчо Начев да ми го казва. Много добре ми е известно, но струва ми се, че съм много уморена от всичко. Ти не можеш да ми кажеш, че пред Нешка и Красимира съм показала с нещо тази умора. Виждаш колко много ми костува това усилие.
— Страхувам се, че точно усилието се долавя.
— Правя, каквото мога.
— Можеш много повече. Щом като успя да тренираш треньорката така, че да забрави главоболието, длъжна си сега да да тренираш треньорката да повярва в победата. Работата е в това, че ти никога докрай не избра — искаш или не искаш Мария да бъде победена, искаш или не искаш Нешка да я победи. Струва ми се, че прекалено много обичаш този свой шедьовър Мария и не можа никога да се поставиш на дистанцията, на която фактически сте вие двете.
— Не, не е точно това. Не е най-важното, какво аз искам и не искам. Много рано разбрах, че точно Мария е родена, за да бъде шампионка. Цялостна, родена да побеждава. Спомняш ли си първата победа на Нешка? Място не можех да си намеря от щастие и не можех да се надявам, че толкова скоро ще наложа това мое ново чудо. Знаеш каква беше обстановката и Нешка ми дойде смачкана — не трябвало да бъде тя първа, сигурно незаслужено е заела нечие чуждо място. Помниш след това в Полша, когато победи Мария, как те молеше да успокоиш Мария, защото сигурно много й е мъчно. При това още със стъпването си в тази зала точно това искаше — да бие Мария и нищо друго. Объркан човек е Нешка. Ще си остане винаги любимката на публиката, все ще се намерят такива, които ще казват, че нищо по-хубаво не са виждали, но шампионка няма да бъде.
По-късно, когато в пресцентъра на световното първенство видяхме една единствена снимка — в цял ръст Нешка Робева, и ни обясниха, че това е най-добрата гимнастичка, която някога е съществувала, Жулиета се обърна с цялата тъга, която може да събере опитът:
— Ето, виждаш ли я любимката на публиката? Ако някога стане шампионка, готова съм да застана в центъра на която искаш зала и да кажа, че нищо не разбирам от гимнастика и гимнастички. Не й се наложи да застава в центъра на залата. Нешка както и Красимира, проиграха шансовете си още на първия уред. Изпуснаха бухалките на едно и също място. Нито сложно, нито трудно, нито рисковано. Най-обикновено. Теоретично, в този етап на развитие на гимнастиката, тук се изключва грешката.
Вечерта двете бяха смачкани до немай къде. В съседната стая треньорката бе вързала главата си. С пълна пара се задаваше онзи ужасен пристъп на главоболие. Тези двете не искаха да живеят. Не зная защо им казах, че един колега се е разсмял, когато и Нешка е изпуснала точно там, където и Красимира: „Тези двете могат да се състезават само в Княжево“. Тези двете настръхнаха като две зверчета. „Така ли, Княжево? Добре, Княжево.“ Стори ми се, че направих беля, но вече бе късно да се връщам. Казах на Жулиета, че утре, ако грешат, ще бъде моя вината — това, с Княжево, може да се окаже голяма беда.
— Нищо. Имат възможност да покажат. Утре, ако грешат, значи наистина са за Княжево. Въпреки че вече ми е все едно. Ако искат, да играят, ако искат, да грешат.
Седем блестящи старта, проиграни от едно глупаво изпускане на бухалките! Залата гърмеше. Идваха от всички страни да я поздравяват. Мария беше станала световна шампионка заедно с Галима Шугурова. Трите българки отново бяха на почетната стълбичка за обръча. Нешка взе медал и на топката. Жулиета усещаше, че онзи пристъп на главоболието, на което така отдавна бе забранено да се появява на състезания, ще й изиграе някой мръсен номер.
Вечерта, когато всичко вече бе приключило, около Нешка се събра това пъстро ято на японките. Открай време, откакто се бе появила Нешка, те казваха, че нямало нищо по-хубаво. Носеха й от тези безброй миниатюрни сувенирчета — можеше цял японски музей да си направи, ако иска, весело чуруликаха, поздравяваха я. Тук бяха и французойките, кубинките, корейките…