Наближаваше обяд, когато чувствителните му уши доловиха звуци. Стана и започна да души. Отляво усети човешка миризма. От дясната страна чу гласове и скимтене на кучета. Разбра — нова хайка. Хълмът, откъдето минаваше най-краткият път за бягство в планината, беше обсаден от ловците — знаеше го от опит. Най-добре беше да се спусне към нивите и заобикаляйки през голямото пасище, да притича към другия склон, обрасъл с млада елхова горичка. На пасището положително няма да го чакат. Та нали неведнъж беше успявал да се изплъзне от хайката през подобни полянки. Дори на два пъти, когато кучетата и ловците го изненадваха излегнат край селото, той се беше спасявал, като побягваше през нивите, помежду къщите и харманите, разпръснати в долината, и се стрелваше из селото за огромна почуда на ловците, на които и през ум не им минаваше, че може да избяга по такъв начин, съвсем неестествен за глиганите.
От дясната страна приближаваха гласовете на ловците, съпровождани от ръмженето на глутницата кучета. Повече не се колеба. С пълна сила побягна надолу, но не беше изминал и двеста метра, когато усети остро пробождане в гърдите и чу звука на изстрела. Втурна се към стрелеца, който беше на двеста крачки пред него, отхвърли го със зурлата си и продължи да бяга. Насреща му изскочиха две кучета. Значи беше сгрешил. Ясно, пътят край пасището е заварден от ловците. През отворената рана течеше кръв от дробовете му, от муцуната му пръскаше розова пяна. Изведнъж забеляза пред себе си друг ловец, който изгърмя от няколко крачки. Със зурлата си той отхвърли и него от пътя и продължи да препуска. След миг чу зад гърба си лая на две кучета, които го нападаха отзад. Когато едното от тях го захапа за крака, той рязко се извърна и замахна. Кучето не успя да отскочи. Повдигнато от грамадните бивници, то излетя на три метра и падна с разкъсани гърди. Когато се спусна към второто, което се нахвърли отстрани, изплющя изстрел. Жупана дори не усети куршума, улучил главата му. Само земята около него се завъртя и пред очите му притъмня. Той направи още две крачки, краката му се подкосиха и падна.
Разказите за големината му излязоха верни. Жупанът тежеше триста петдесет и три килограма. Нито преди, нито след това някой беше чувал за глиган, който да тежи толкова. В кожата му и под нея ловците намериха половин шапка олово и сачми. Това бяха стари наказания за многобройните му злодеяния из овесените и картофените ниви.
Жупана не продаде евтино кожата си. Едно куче заплати с живота си, а двама души със здравето си — те останаха сакати.
Така датата 24 ноември 1924 година беше записана в ловната хроника на селището Рудинско на Кисуцях.