Завари Рос в кухнята, потънала в проверка на провизиите.
— Колко странно — каза Рос, след като изслуша молбата й. — При теб се е случило същото, което и при Надя миналата седмица… Но не мисля, че причината е в късото съединение, защото осветлението в моята баня си е безупречно… Трябва да е нещо в свързването… Колкото до фенер… Нека да помисля… Напоследък търсенето на фенера надмина всички очаквания… — И тя се разсмя с онзи нежен и кръшен смях, който Елиса за пръв път бе чула при пристигането си на острова, но само след миг го смени с мрачно изражение, сякаш разбираше, че всяко веселие беше неуместно във въпросната сутрин. — Бих ти услужила с моето, но ще слизам в склада и ако токът спре отново, никак няма да ми е приятно да си насиня гърба в хладилниците и фризерите… Не би ли могла да поискаш от Надя да ти заеме своя фенер… Не, почакай… Тази сутрин тя ми каза, че се е повредил…
— Все едно, няма значение — каза Елиса.
— Нека направим следното. Ако не бързаш много, ще потърся долу. Мислех да отида там след като опиша всичко. Важно е да знаем какво оставяме тук, защото съм сигурна, че скоро ще се върнем.
— Мога ли да ви помогна?
— Благодаря ти много, мила. След като си така любезна… Кажи ми само какви продукти има тук горе, в шкафа. По-висока си от мен и не ти е необходимо да се качваш на стол…
Елиса се повдигна на пръсти и взе да изброява. По едно време госпожа Рос я помоли да спре, за да успее да запише. Използва момента на мълчание и възкликна:
— Клетата Розалин, нали! Не само заради… как да го кажа… заради злополуката, а и заради всичко, което изстрада напоследък.
Не се наложи дълго да чака, докато Рос й изложи своята теория. Госпожа Рос обожаваше да си измисля теории за събития и хора, това беше съставлявало винаги част от работата й. („Била съм консултант“, й беше казала веднъж, без да уточнява по какви въпроси и на кого). Тя смяташе, че Валенте се крие някъде на острова и ще се появи, преди да са тръгнали. А защо се беше скрил? Ето тук вече повече неща търсеха обяснение.
— Господин Валенте е един в голяма степен ексцентричен младеж. По доста показатели би спечелил конкурс за учени-особняци. Може би успява да накара сърцата на някои жени да затуптят по-бързо, но това, с което най-силно привлича, е неговата странност. Точно това харесала Розалин в него. Той я манипулирал и на нея това й допадало… Стигаш ли чувалите в дъното? Можеш ли да ги измъкнеш? — Рос й помогна, захапала листовете хартия в уста. После каза: — Не те ли изненадва това, че Надя е намерила чаршафа на земята в стаята на Валенте? Ако е искал да изглежда, че е вътре, защо е оставил чаршафа на пода? Сякаш някой е влизал преди Надя и е разкрил целия сценарий, не мислиш ли?
Елиса установи, че госпожа Рос е много по-проницателна, отколкото изглеждаше.
— Ще ти кажа какво мисля аз — продължи Черил Рос.
— Розалин е била отчаяна, защото той вече не й обръщаше никакво внимание и през онази нощ е станала и е отишла в стаята му, за да поговорят, но като е отметнала чаршафа, е видяла, че него го няма. Тогава го потърсила в станцията и го намерила в залата за управление. С положителност е отишла там, защото вратата зееше, когато аз първа отидох, изпреварвайки дори войниците… Спя много леко и още с началните звуци на алармата скочих на крака. Но за какво ти говорех… Може би са се карали, както предната седмица в кухнята, помниш ли? Може толкова да са викали, че да са влезли в камерата на генератора, за да не ги чуят. Тогава токът я е ударил, а той, изплашен, е заключил вратата и е избягал. Несъмнено е разполагал с ключ дубликат. Мъжете са такива мизерници, сама ще се увериш с годините, малката: не е нужно да ни се стоварят петстотин волта, за да ни захвърлят където им падне, и да се спасят на бегом.
— Но защо Рик ще оставя възглавница в леглото си? Какво ли е правил?
Госпожа Рос й намигна.
— Това вече не знам. А би било интересно да разберем, сигурна съм.
В този момент Стивънсън я прекъсна — хеликоптерите щели да пристигнат по-бързо от очакваното време. Госпожа Рос се запъти към стълбата, водеща към склада.