— Благодаря, че ми помогна. Веднага ти качвам фенерчето.
Елиса се върна в стаята си и продължи да реди багажа. В ума й се блъскаха въпроси. Защо е трябвало да заблуждава, че е в леглото си? И къде се е дянал сега? Не чу как вратата зад гърба й се отвори.
— Елиса.
Беше Надя. Изражението на лицето й (мислеше, че вече добре я познава) я накара да забрави за Валенте и да се приготви за нова и страховита изненада.
— Погледни този ръб… Виждаш ли? А сега…
Пръстите на Надя трепереха върху клавиатурата. От петнайсет минути се бяха затворили в лабораторията на Зилберг. Бяха влезли тук, защото Жаклин Клисо продължаваше огледа на трупа на Розалин Рейтер в другата лаборатория и те не искаха да я притесняват (а Елиса също нямаше никакво желание да й помага). Надя беше пробвала различни начини за увеличение на лицето на жената от Йерусалим и накрая бе намерила онова, което търсеше. Отказваше да разкрие идеята си пред Елиса: каза й, че предпочита да я запази за себе си.
— От вчера не спирам да мисля за това. Исках да се уверя, преди да споделя с теб, ала след като днес сутринта ни съобщиха, че ще трябва да си тръгнем и че изображенията остават тук, реших, че не мога да чакам повече…
Картър се беше разпоредил съвсем ясно, въпреки протестите на Зилберг и Бланес: всички изображения, получени при изпитанията — Вечните снегове, Слънчевото езеро и Жената от Йерусалим, — всички освен Здравата чаша представляваха класифицирана информация и не можеха да напускат острова. От друга страна, поради съображения за сигурност „Игъл Груп“ беше решил, че за момента само участниците в проекта могат да гледат тези снимки. Не искаха да рискуват и да подлагат други хора на Въздействието, чиито истински симптоми все още подлежаха на изучаване. Елиса разбираше всичко това, ала й се струваше ужасно, че уникални изображения като тези трябва да останат тук, без да има никакви копия.
— Побързай, независимо за какво става дума.
— Почакай една минутка само… О, мамка му — възкликна Надя на испански, — пак я загубих… Защо се смееш?
— „О, мамка му“ — отвърна Елиса.
— Мислех, че в Испания това е обикновено възклицание! — възрази Надя разсеяно. Изведнъж стисна юмруци. — А… ето. Гледай.
Елиса се наклони напред и се вгледа в разделения екран: вляво, на преден план се открояваха доста ясно ужасяващите черти на Жената от Йерусалим, разядени до краен предел, чак до дъното на мозъка, както се стори на Елиса; целият череп беше превърнат в кървящ кратер. Вдясно се виждаше някакво подобие на изкривени пръчки или на пречупени клони, които й напомняха за нещо, ала доста смътно, тъй като изглеждаха покрити с нещо лъскаво. Не разбираше какво иска да й каже нейната приятелка.
— Е и?
— Сравни двете снимки.
— Надя, сега нямаме време да…
— Моля те.
Внезапно Елиса като че ли разбра.
— Краката на динозаврите… са… осакатени?
Албиносовата глава на Надя се поклащаше утвърдително. Спогледаха се в полутъмната лаборатория.
— Липсват им части, Елиса. Жаклин смята, че става дума за рани, нанесени от хищни зверове или от болести. Но на мен ми хрумна нещо. Стори ми се абсурдно, но реших да проверя… Виждаш ли тук тези линии като от прерязано, тук и ето там? Няма отпечатъци от зъби. Те са много подобни на ей тези тук… — посочи към лицето на Жената.
— Трябва да е съвпадение, Надя. Просто случайност. Една от снимките датира от трийсет и три години след Христа, докато другата е отпреди сто и петдесет милиона години…
— Знам. Казвам само това, което виждам! И ти също го виждаш!
— Аз виждам единствено едно обезобразено лице…
— И също така обезобразени крака на древни влечуги…
— Безсмислено е да се прави връзка, Надя!
— Знам, Елиса!
За миг останаха плътно една до друга, гледайки се. Елиса се усмихна.
— Струва ми се, че започваме да превъртаме покрай всичко това. Май се радвам, че ще си ходим.
— Аз също. Но не ти ли се струва доста странно това съвпадение?
— Във всеки случай то е…
— Ще ти покажа още едно съвпадение. — Надя понижи глас, докато зашепна, при все че ясните й, широко отворени очи имаха вид като да крещят. — Знаеш ли, че Розалин също е видяла мъжа?
Не беше нужно да я пита за кого говори. Задоволи се да слуша, изтръпнала.