Нощта беше много студена, но дисплеят на климатика в апартамента й показваше неизменно двайсет и пет градуса. Тя беше в кухнята и си приготвяше вечеря. Беше боса, ноктите на краката и на ръцете й бяха грижливо лакирани в червено, черната й свилена коса хвърляше отблясъци от скорошно посещение при фризьор, бе гримирана и носеше лилав халат до коленете и много секси бельо от черна коприна, а под халата, както казахме, нямаше чорапи. Мобилният й телефон, поставен на електронен пиедестал, бърбореше нещо по микрофона. Беше майка й: тази Коледа щеше да празнува в къщата във Валенсия заедно с Едуардо, сегашния си приятел, и искаше да разбере дали Елиса има желание да отскочи при тях за Бъдни вечер.
— Не искам да те насилвам, Ели, разбери ме правилно… Постъпи както ти искаш. Въпреки че, ако ме питат, ги винаги правиш това, което си искаш. Знам също така, че празниците не те вълнуват особено…
— Бих искала да дойда, мамо, честно. Но още не мога да ти обещая със сигурност.
— Кога ще разбереш?
— Ще ти се обадя в петък.
Приготвяше си гювеч от печени зеленчуци и включи бъркалката, а сетне изсипа съдържанието на супника в нагорещения тиган. Яростно съскане я накара да се отдръпне. Трябваше да усили звука на мобилния телефон.
— Не искам да обърквам плановете ти, Ели, но ми се струва, че ако нямаш нищо предвид… С една дума, хубаво би било да направиш усилие… И нека ти е ясно, че не го казвам заради себе си. Съвсем не. — Гласът се поколеба. — Ти си тази, която се нуждае от компания, дъще. Винаги си била единак, но сега нещата са наистина различни… Една майка не може да се заблуди.
Дръпна тигана от огъня, извади тавичката от фурната и поръси зеленчуците със соса от тигана.
— От месеци, даже години, напълно страниш от всичко. Изглеждаш разсеяна, сякаш си другаде, когато ти говорят. Последния път, когато дойде вкъщи, онази неделя, в която обядвахме заедно, кълна ти се, че дори си помислих, че… не си вече същата.
— Същата като кога, мамо?
Взе бутилка с минерална вода от хладилника и чаша и се запъти към хола, стъпвайки по мекия килим. Можеше прекрасно да чува телефона оттук.
— Същата, както когато живееше при мен, Елиса.
Не беше необходимо да пали никаква лампа — всички лампи в дома й бяха запалени, включително и в помещенията, които за момента не смяташе да ползва, тоест банята и спалнята. Щракваше ключа за осветлението при първите признаци на слънчевия залез. Плащаше цяло състояние за този си навик, особено през зимата, но тъмнината беше едно от нещата, които не можеше да понася. Спеше винаги с няколко запалени лампи.
— Добре де, не ми обръщай внимание — говореше майка й. — Не ти се обадих, за да те критикувам… — Но така излиза, помисли тя. — Не искам също така да се чувстваш задължена. Ако вече си имаш планове с някого… Онова момче, за което ми спомена… Рентеро… само кажи — и ще разбера. Няма да ти се сърдя, напротив.
Колко си хитра, мамо. Остави чашата и бутилката на масата пред телевизора с плосък екран, който излъчваше картина без звук. Сетне се върна в кухнята.
Мартин Рентеро беше преподавал по информатика в „Алигиери“ до тази година, но наскоро бе назначен в университета в Барселона и се премести там. Миналата седмица обаче беше дошъл до Мадрид за някакъв конгрес и отново се бяха видели с Елиса. Имаше черни гъсти коси и мустаци и много добре осъзнаваше, че е привлекателен. През времето в „Алигиери“ няколко пъти бе канил Елиса на вечеря и й беше казвал, че много я харесва (той не беше първият мъж, който й говореше по този начин). Когато отново се срещнаха, тя изобщо не се съмняваше, че пак ще премине в настъпление. Действително, още щом я видя, я покани да излязат в събота или неделя, но тя трябваше да отиде на коледното тържество с колегите си от „Алигиери“. Тогава Рентеро направи решителна стъпка — планирал да наеме къща в Пиренеите, можели да прекарат празниците там. Как й се струвало?
Това й се стори прекалено, трябваше да помисли. Мартин й харесваше и знаеше, че й трябва компания.
Но, от друга страна, изпитваше страх. Не от Мартин, а за Мартин — страх за това какво можеше да стане с него, ако тя се изпусне, ако нейните „мании“ я накарат да загуби контрол, ако многобройните й страхове я издадат?
Ще му откажа, както и на мама. Не искам да поемам ангажимент с никого. Изключи фурната и извади тавичката с печените зеленчуци.
— Ако имаш планове, няма да е лошо да ми ги съобщиш.