Не беше говорила с никого от другарите си, и то не само защото беше обещала да не го прави, а защото в крайна сметка не изпитваше желание да поддържа връзка с тях. Но през всичките тези години събираше откъслечни информации. Знаеше например, че Бланес не дава признаци на живот в научния свят и живее в уединение в Цюрих; носеха се слухове, че бил сериозно болен от същия рак, от който страдаше и бившият му настойник Алберт Гросман.
Колкото до Марини и Крейг, те спокойно можеха да потънат вдън земя и това изобщо нямаше да я развълнува. При все това бе чула, че Марини вече не преподава. Последните известия сочеха, че Жаклин Клисо и Райнхард Зилберг също са изоставили академичния живот и че Клисо по-специално била „болна“ (от какво точно, като че ли никой не знаеше). Колкото до Надя, беше изгубила напълно следите й. А тя самата…
— Вие се подобрявате все повече, Елиса. Ще ви съобщим добра новина — от догодина ще се виждаме на два месеца. Радвате ли се?
— Да.
— Весела Коледа, Елиса. Нека 2012 година ви донесе само хубави неща.
Ето така стояха нещата с нея през онази декемврийска вечер, когато, докато в халат и дантелено бельо от „Виктория Сикрет“ се канеше да вечеря със зеленчуков гювеч и сетне да се отдаде на своята „игра“ с Господин Белооки, неочаквано чу гласа на своето минало.
Появи се снимка. На нея се виждаше млад мъж със състарен вид, рядка посивяла брада и очила с метални рамки, застанал до красива, въпреки доста кръглото си лице жена, която държеше в ръце петгодишно дете с разрошени руси коси, наследило, за нещастие, облото лице на майка си. Майката и детето бяха широко усмихнати (на детето му липсваха зъбки), докато мъжът стоеше сериозен, сякаш се насилваше да позира, за да не обиди някого. Снимката беше направена в градина, а в дъното се виждаше къща.
Докато гледаше снимката, си представяше различни сцени. Новината, естествено, не даваше такива подробности и тя знаеше, че те са плод на фантазията й, както перверзните думи на Господин Белооки, но въпреки това сцените проблясваха в съзнанието й като снимки със светкавица.
Изболи му очите. Отрязали му гениталиите. Ампутирали краката и ръцете му.
Детето вероятно е видяло всичко. Сигурно са го принудили да гледа. Виж какво правим с тати… Можеш ли да познаеш тати сега?
Седеше на килима срещу телевизора със свити и кръстосани крака, наполовина покрити от халата; човек би качал, че се кани да заеме позата „лотос“. Но тя не боравеше с телевизора, а с клавиатурата за интернет, включена към приемника. Уебсайтът съответстваше на британски информационен канал с горещи новини. Единствено там бе излъчен репортажът, й бе съобщила Надя, тъй като ставаше дума за съвсем прясно събитие.
— Какъв ужас, клетият Колин… Но… — Спря, защото не искаше да добави: „Но не разбирам, защо ми се обаждаш три дни преди Коледа, за да ми разкажеш това.“
— Има неща, които новината не уточнява и които са разказали на Жаклин — каза Надя по микрофона на безжичния телефон. — Съпругата на Колин са я намерили рано сутринта да тича по улицата, крещейки… Така разбрали, че нещо се е случило. Детето открили в задния двор на градината — цялата нощ прекарало навън и било със силни признаци на измръзване… Не разбирам, Елиса. Защо е зарязала малкия си син в къщата и не е извикала нито полицията, нито когото и да било. Какво ли… какво ли се е случило?
— Тук се казва, че влезли някакви мъже и ги заплашили. Били опасни престъпници, осъждани… Били дрогирани и искали пари… Тя вероятно е успяла да избяга.
— Изоставайки детето в къщата?
— Нападателите на Колин са я принудили. Или пък е изпаднала в паника. Или е полудяла. Определени преживявания могат… могат…
Навсякъде кръв — по тавана, по стените, по пода. Детето — изоставено в градината. Майката тича по паважа. Помогнете, моля ви! Помощ! Вмъкна се някаква сянка в дома ми! Сянка, която иска да ни разкъса! Не виждам лицето й, само устата! И е ОГРООООООМНА-АААА!
— На Жаклин й казали, че къщата е обградена от войници.
— Моля?
— Войници — повтори Надя. — Никой няма представа какво правят там. Цивилни полицаи, но също и войници, медицински персонал, хора с маски… Прозорците са завардени, човек не може да припари дори на километър разстояние от мястото. И за капак на всичко — спрял токът. Снощи спрял в околностите на Оксфорд. И още не е дошъл. Твърдят, че станало късо съединение в станцията, захранваща града. Говори ли ти нещо това, Елиса?