Тъмнината нахлула и елхата угаснала. Угаснали лампичките около детския чорап, където Дядо Коледа щял да остави подаръците в нощта на 24 декември. Семейство Крейг си били вкъщи, а мракът нахълтал като циклон.
Още бил жив, докато издълбавали лицето му.
— При Розалин изгасна токът в станцията… а при Черил — лампите в килера… И друга подробност, на която не бяхме обърнали внимание, Елиса — светлината в банята на Розалин, моята и твоята… Помниш ли? И трите сънувахме онзи сън… и при трите токът в баните ни спря…
Съвпадения. Ще ти разкажа други съвпадения.
— Не можем да си вадим изводи от това, Надя… Физиката не е в състояние да установи връзка между сънищата и електрическата енергия.
— Знам! Но страхът няма нищо общо със здравия разум… Ти много разсъждаваш и ме успокояваш с твоята логика, но когато Жаклин ми се обади, за да ми разкаже за Колин, аз… Помислих си, че онова нещо от острова още не е приключило… — Хлипане.
— Надя…
— Сега дойде ред и на Колин… както преди това на Розалин, на Черил, на Рик… Но то е все същото и ти го знаеш много добре.
— Надя, мила… Нима си забравила? Рик Валенте извърши всичко онова. И вече е мъртъв.
Настъпи тишина. Гласът на Надя прозвуча като стенание:
— Нима мислиш наистина, че той я е убил, Елиса? Наистина ли го вярваш?
Не, не го вярвам. Реши да не отговаря. Потърка голите си крака. Цифрите, блестящи на екрана на телевизора, й показваха, че остава само един час, докато той пристигне. „Играта“ й беше ритуал, който не можеше да бъде отлаган — навик, подобен на този да си гризе ноктите например. Нужно беше само да свали халата и да чака. Трябва да затварям.
— С Жаклин говорихме и за нещо друго. — Промяната в гласа на бившата й приятелка я разтревожи. — Кажи ми нещо, ама честно, с ръка на сърцето… Нали не греша, че ти…, че ти… се приготвяш… за него. — Тя слушаше, седнала неподвижно на килима. — Елиса, кажи ми, в името на най-скъпото ти, в името на предишното ни приятелство… Срамуваш ли се?… Аз също, ужасно… Но знаеш ли какво? Страхът, Елиса! Страхът, който изпитвам, е по-силен от срама…! — Тя слушаше — беше неспособна да помръдне, нито дори да мисли при тези думи. — Специално бельо…, предизвикателно, нали, и непременно черно… Може и преди да си го обичала, а може би не, но сега го ползваш много често, нали? А понякога не си слагаш нищо… Кажи ми, не е ли вярно, че понякога излизаш без бельо, а преди не си имала този навик… А нощем… не сънуваш ли…?
Не, това, за което намекваше Надя, не беше вярно. Нейните „игри“ бяха чиста фантазия, естествено. Може и да бяха повлияни от определени преживявания отпреди шест години, но в крайна сметка те не бяха нищо повече от обикновени фантазии. И фактът, че и Надя си играе на „подобни неща“, или че Крейг е бил убит предната нощ, по никакъв начин нямаше нищо общо с нея. Абсолютно нищо.
— Знаеш ли… знаеш ли какъв е сегашният живот на Жаклин? — продължи Надя. — Знаеш ли, че е напуснала семейството си преди четири години, Елиса? Съпруга и сина си… Дори професията си… Искаш ли да знаеш какъв е животът й оттогава? И моят? — Сега Надя вече плачеше, без да се сдържа. — Да ти разкажа ли какво правя? Да ти разкажа ли как живея и какво правя насаме?
— По принцип не би трябвало да разговаряме, Надя — прекъсна я Елиса. — Имаме ежемесечни срещи… На тях можеш…
— Лъжат ни, Елиса! Знаеш, че ни мамят от години!
Ако дойде и не си готова… Ако не го очакваш така, както той иска…
Загледа се в една точка от защитния екран, където се виждаха последователно фазите на бяла, почти призрачна луна. Бяла като едни бели очи. Побиха я тръпки и я накараха да се разтрепери под халата, скъпата прическа и грима. Но това е абсурд. Става дума за игра. Мога да си правя това, което ми харесва.
— Елиса, много съм изплашена!
— Надя, каза ми, че си в Мадрид, нали?
— Да, една испанска приятелка ми предостави апартамента си за коледните празници… Но в петък си тръгвам, за да прекарам Бъдни вечер в Санкт Петербург с родителите си.
— Чудесно. Ще дойда да те взема и ще идем да хапнем в някой ресторант. Какво ще кажеш? Аз черпя.
Чу лек смях. Надя продължаваше да се смее така, както когато се бяха запознали — с присъщата й кристална бистрота.