Дори когато при нея нямаше никой.
Не ставай глупава. Елиса ти каза, че това, което бе сполетяло Колин Крейг, е ужасно, но няма нищо общо с Нуева Нелсон. Не мисли за него. Избий си го от главата. Насапуниса ръцете си, а после — корема и епилирания пубис. Преди няколко години беше епилирала напълно и трайно подмишниците си и пубиса. Отначало това й се стори най-обикновена прищявка, дори й беше забавно да се гледа така; всъщност никой не я беше подтикнал, нито пък някоя от сестрите й бе проявила подобна дързост. Но по-късно… вече не знаеше какво да мисли. Когато си купи всичкото онова черно бельо (преди никога не бе го харесвала, още повече, че шокираше на фона на полуалбиносовото й тяло) или когато реши да боядиса косите си, си помисли, че е свързано с интимните й фантазии. Предположи, че те се коренят в отрицателни преживявания. Така или иначе, това засягаше нейния частен живот.
През първите месеци след завръщането си от Нуева Нелсон се бе опитала безуспешно да установи контакт с бившата си преподавателка. Беше звъняла в университета, в лабораторията, дори у тях. Първото, което научи, бе, че Жаклин била „ранена“ при експлозията на острова. После й казаха, че е поискала отпуск за неопределен срок в университета. Специалистите от „Игъл“ я укориха за нейните обаждания, напомняйки й, че бе забранено да се свързва с други членове от екипа поради съображения за сигурност. Това обаче само я разгневи и състоянието й се влоши. Тогава те промениха своята тактика — почти всеки месец й съобщаваха по нещо за Жаклин. Професор Клисо била добре, въпреки че престанала да практикува преподавателската професия. По-късно научи, че се е развела. Пишела книги, била независима жена, решена да насочи живота си в друга посока.
Надя се примири, че никога повече няма да я види. Та нали в крайна сметка тя самата бе преориентирала живота си.
Но днес следобед, преди няколко часа, когато мобилният й телефон иззвъня, тя осъзна, че „посоките“ на Жаклин и нейната (а може би и на Елиса) много си приличат: самота, тъга, натрапчиво внимание по отношение на външността и фантазии, свързани с…
Дори не си спомняше коя от двете първа го спомена, а сетне и нещата, които той ги „принуждаваше“ да вършат. Основно правило в нейните фантазии беше забраната да разговаря с когото и да било по този въпрос. Но беше доловила колебание у Жаклин, някаква тревожност (много близки до тези на Елиса по-късно) и затова реши да се изповяда… А може би се дължеше на новината за смъртта на Колин Крейг, която по някакъв начин бе пропукала стената на мълчанието. С всяка нова дума, която се процеждаше от тази стена, те осъзнаваха общия си кошмар…
Възможно е обаче да има някакво психологическо обяснение. Някаква травма, преживяна от всички ни на острова. Спри да се тормозиш.
Между оранжевите плочки на душкабината се нижеха редица многоцветни птици, нарисувани върху керамиката.
Надя се загледа в тях, за да се разсее, докато държеше подвижния душ с лявата ръка, насочен към гърба.
Спри да се тормозиш. Трябва…
Светлината угасна толкова леко и неочаквано, че тя продължаваше да вижда птиците, когато непрогледният мрак я обгърна.
Влизаше в „Монклоа“. Безпокойството й обаче беше нараснало. Изпита желание да натисне клаксона, да й направят път, да даде газ.
Изведнъж я обхвана силна тревога.
Колкото и невероятно да изглеждаше, тя изпита странната увереност, че да пристигне колкото се може по-бързо у Надя беше въпрос на живот и смърт.
Въздъхна облекчено, като видя, че в сградата всичко изглежда спокойно. От друга страна, тази привидна нормалност също я притесни. Намери място за паркиране, прекоси входната врата и стремително изкачи стълбите с мисълта, че се е случило нещо лошо.
Ала самата Надя й отвори вратата усмихната. Цялата смразяваща тревога, която бе усещала по пътя, се стопи при сърдечния поздрав. Не можа да се сдържи да не се разплаче от радост, докато силно прегръщаше старата си приятелка. После се отдръпна и втренчено я погледна.