Няколко пъти спира, за да прочете табелите с имената на улиците. Беше се объркала. Попита, почти крещейки, някакъв старец с прежълтяло лице, който любопитно я наблюдаваше от един вход. Старецът не беше чувал такава улица. След това се обърна със същия въпрос към някаква госпожа, която излизаше в този момент.
Тогава чу сирената.
Остави стареца и госпожата да се разправят и се затича.
Не знаеше защо тича, нито защо трябваше да пристигне така бързо. Тичаше и се мъчеше да не се блъска в тези пъхнати в палта сенки, които се бранеха с черни чадъри. Тичаше толкова бързо, че дъхът й, превърнат в пара, се движеше по-бавно от нея и я удряше по лицето, докато тя го изпреварваше.
Колата беше джип с въртящи се фарове. Вдигаше адска олелия, докато извиваше в тесните улички. За щастие огромното струпване на коли й помагаше да не го губи от поглед.
Изведнъж всички хора се затичаха и като че ли всички коли се оказаха с мигащи светлини на покрива, а всички сирени и аларми се включиха едновременно. Намери улицата, но тя беше блокирана от черни микробуси. Пред вратата на Надя седяха струпани още микробуси, линейки на „Бърза помощ“ и полицейски коли. Фигури с каски на Силите за опазване на обществения ред призоваваха хората да се отдръпнат.
Леден зародиш нарастваше и риташе в основата на стомаха й. Пристъпи до първата редица, премина я, но някаква ръкавица се впи в ръката й. Мъжът, който я заговори, не приличаше на човек: носеше каска и маска, само очите му даваха признаци на живот някъде далеч, притулени под пластове законност и ред.
— Госпожо, нямате право да преминавате.
— Там… имам… една… приятелка… — проплака тя, останала без въздух.
— Отдръпнете се, моля.
— Но какво става там? — попита някаква жена до нея.
— Терористи — каза полицаят.
Елиса се мъчеше да си поеме дъх.
— Една приятелка… Искам да я видя…
— Елиса Робледо — чу изведнъж. — Вие ли сте?
Беше друг мъж, доста по-реален. Добре облечен, с вратовръзка и костюм, с прилепнала от брилянтин и сресана назад коса. Беше непознат, ала Елиса се вкопчи в усмивката му и вежливите му движения като в увиснал над пропаст клон.
— Познах ви — каза мъжът, като не преставаше да се усмихва. — Госпожицата може да мине — кимна към маскирания. — Ако обичате, елате с мен, госпожо преподавател.
— Какво се е случило? — попита тя, все още едва дишайки, следвайки забързания си водач сред оглушителния хаос от светлини и пищящи радиостанции.
— Всъщност — нищо. — Мъжът пресече улицата срещу входа на сградата, но не влезе. Продължи да върви бързо по тротоара. Тук сме само за…
— Какво казахте? — Тя не успя да чуе последната дума.
— За защита — повтори мъжът, като повиши глас. — Дойдохме за охрана.
— А Надя…?
— Тя е съвсем добре, въпреки че е много изплашена. След случилото се с професор Крейг решихме, че е най-добре да я отведем на сигурно място.
Почувства облекчение при тези думи. Бяха стигнали до другия край на улицата, като мъжът продължаваше да върви отпред. На тротоара имаше спрял микробус и двете задни врати бяха притворени. Мъжът ги отвори и за миг Елиса можа да види как потъва в тях. Чу гласа му:
— Госпожице Петрова, приятелката ви дойде.
Мъжът излезе отново и се отдръпна, за да направи път на Елиса. Тя надникна нетърпеливо.
Вътре в микробуса имаше друг мъж в бял костюм, който седеше до носилката. Носилката беше празна.
Една ръка запуши устата й и затули устните й, които още се усмихваха.
24
— А после?
— Паркирах някъде и се затичах…
— Извинете. Преди това не се ли случи нищо? Не казахте ли, че докато сте пътували в колата, сте имали „изключване“?
— Да, струва ми се, че да.
— Какво видяхте…? Хайде, успокойте се… Колко добре започнахме днес… Защо всеки път, щом стигнем дотук…?
Денят беше прекрасен за разходка. За нещастие, дворът беше доста малък, но бе за предпочитане пред стаята. Отвъд ромбовете на телените заграждения виждаше още ромбове, а след тях, в далечината — плажа и безбрежното море. Океански бриз раздвижи долния край на халата й. Носеше хартиен халат (Боже Господи, хартиен халат, колко бяха стиснати), но поне можеше да се покрие, а и вятърът не беше толкова студен, колкото й се бе сторило в началото. Свикваше се.