Бяха й казали, че има маслинени и смокинови дървета на западния склон, който не се виждаше оттук. Въпреки това тукашният пейзаж й бе достатъчен: ретините я заболяха от такова изобилие на пейзажи, но неудобството продължи само миг. Успя да направи няколко крачки, без да усети замайване, при все че накрая почувства нужда да се облегне на металните жици. Зад второто заграждение се движеше някаква кукла. Беше войник, но гледан отдалеч, с походката си би могъл спокойно да мине за приемлива версия на андроид от филм със специални ефекти. Носеше внушително оръжие на рамо и се движеше, сякаш искаше да покаже, че понася тежестта на своя товар без затруднения.
Изведнъж всички притъмня. Промяната беше толкова внезапна, че тя си помисли, че самата гледка, която съзерцаваше, се бе сменила с друга. В действителност един облак беше затулил слънцето.
— Нека се върнем към момента с видението как тялото на Надя се разпада… Спомняте ли си?
— Да…
— Видяхте ли другиго? Субекта, когото наричате „той“? Онзи от еротичните ви сънища?
— …
— Защо плачете?
— …
— Елиса, тук не може да ви се случи нищо лошо… Успокойте се…
Помисли си, че е изплувала от някакъв подземен свят, от пещера. Спомняше си последните дни като поредица от несвързани сенки. Боляха я ставите, а по ръцете й имаше белези от убождания: пълно беше с тях и приличаха на следи от фин пиърсинг. Но те вече й бяха обяснили целта на тези инжекции. Най-важното, за да излезе от състоянието, в което я бяха докарали в базата, бе да я успокоят. Бяха й предписали големи дози успокоителни.
Беше 7 януари 2012 година: попита за датата младежа, който дойде да я вземе от стаята. Беше облечен в раиран костюм и изглеждаше доста симпатичен. Каза й, че тя е при тях вече повече от две седмици. После я придружи до залата.
— Не знам дали знаете, че „Додеканес“ означава на теория, че островите би трябвало да са само дванайсет — обясняваше младежът с глас на чичероне, докато прекосяваха коридори, които неизбежно биваха блокирани в някой пункт за проверка на документите за самоличност. — Но в действителност островите наброяват над 500. Този се нарича „Имния“ — мисля, че сте били тук веднъж. Това е доста добре оборудван център — имаме лаборатория и летище за хеликоптери. Структурата е сходна с тази на тихоокеанските бази на DARPA — американската агенция за научни изследвания в областта на отбраната. Всъщност си сътрудничим с Отдела за съвместна отбрана на Европейския съюз… — Често спираше и я поглеждаше, неизменно любезен. — Добре ли се чувствате? Усещате ли се замаяна? А как сте с апетита? Ето, сега ще ви сервираме храна, може да вечеряте с останалите… Внимателно, тук има стъпало… Приятелите ви са съвсем добре, не бива да се притеснявате. Студено ли ви е?
Елиса се усмихна. Нима можеше да изпитва студ с тази вълнена жилетка върху черната блузка с презрамки? Носеше също черни джинси.
— Не, благодаря… просто осъзнах, че това са собствените ми дрехи.
— Да, донесохме ви ги от къщи.
Младият мъж й показа зъбите си, които изглеждаха толкова съвършени, че за момент й стана дори неприятно.
— По дяволите, благодаря.
От една стая, чиито врати бяха отворени, долиташе мелодичен лабиринт от звуци на барокова музика, изпълнявана на пиано.
— Глезим нашия професор, като му предоставяме условия за любимото му хоби… Вече се познавате, така че няма да губим време в представяния.
Помисли, че това твърдение е вярно само до известна степен — в онези обкръжени със сенки очи и изморени тела, обвити с халат и пижама или ежедневни дрехи, трудно можеше да разпознае Бланес, Марини, Зилберг и Клисо и предположи, че и те си мислят същото за нея. Всъщност почти не се поздравиха. Единствено Бланес (който си беше пуснал брада) й отправи вяла усмивка, прекъсвайки своя рецитал.
Докато тя заемаше място до дългата маса в центъра, влязоха още двама души. Първия тя не позна веднага, защото беше обръснал мустаците си, а косата му бе напълно побеляла. Затова пък другия позна веднага — все същата коса, подстригана като канадска ливада, посивяла къса брада, здраво тяло, едва вместващо се в костюм, и силно съсредоточен поглед, като че ли малкото неща, които успяваха да събудят интереса му, поглъщаха цялата му страст.