— Вече познавате господата Харисън и Картър — нашите координатори по сигурността — каза младежът. Новопристигналите поздравиха с кимване на глава, а Елиса им се усмихна. Когато всички седнаха, младежът направи нещо като поклон. — Това беше всичко от мен, щастлив съм да ви посрещна тук. Не се колебайте, моля ви да ме потърсите, ако ви е нужно още нещо, преди да си тръгнете.
След като младежът излезе, изминаха няколко секунди в размяна на погледи и усмивки и след това белокосият се обърна към нея.
— Преподавател Робледо, радвам се да ви видя отново. Спомняте си за мен, нали? — Тогава си спомни. Никога не й е бил симпатичен този мъж, въпреки че предполагаше, че става дума за несъвместимост на характерите. Отвърна му с усмивка, но закопча жилетката си върху леката блузка под нея и кръстоса крака. — Добре, да преминем към темата, която ни интересува. Пол, можеш да започваш, ако желаеш.
Картър изплю речта си подобно на вряща вода.
— Днес се връщате по домовете си. Наричаме това „реинтегриране“. Все едно не сте отсъствали: всичките ви сметки са платени, срещите ви — отложени, непосредствените задачи — отменени без никакъв проблем, а вашите близки и приятели са успокоени. Необикновената дата на операцията ни принуди да използваме различни извинения във всеки отделен случай. — Раздаде им по една папка. — С помощта на това ще може да се информирате.
Тя вече знаеше, че преди две седмици майка й е получила съобщение на телефонния секретар, в което самата тя, или поне „собственият й глас“ се извиняваше, че няма да може да прекара Бъдни вечер във Валенсия. В работата не беше необходимо да иска отпуск — полагаше й се по закон на тези дати.
— От „Игъл Груп“ бихме желали да се извиним за това, че ви накарахме да прекарате празниците тук. — Харисън се усмихна, сякаш ставаше дума за продавач, който се извинява за грешка, допусната при продажба. — Надявам се да разберете нашите подбуди. Въпреки че ми е известно, че през последните дни сте били подобаващо информирани, господин Картър с голямо удоволствие ще ви запознае с изводите. Пол?
— Не намерихме доказателства относно това смъртта на професор Крейг да е имала някаква връзка със случилото се в Нуева Нелсон, нито с вас — каза Картър и извади други листове от чантата си. — Колкото до самоубийството на Надя Петрова, за съжаление смятаме, че е пряко свързано с вестта за смъртта на Крейг…
Елиса затвори очи. Вече беше приела огромната трагедия, но не можеше да не се вълнува всеки път, когато си спомнеше за нея. Защо го е направила? Защо ми се обади, а после го е извършила? Не си спомняше добре подробностите около нейното обаждане, но много добре помнеше болезнената тревожност на Надя, необходимостта да е с нея…
— Точно затова ви предупредихме да не се свързвате помежду си — наблегна Харисън с укоризнен тон и изгледа Жаклин. — Госпожо Клисо, за нищо не ви виня. Вие сте направили това, което ви се е струвало правилно: обадили сте се на госпожица Петрова, защото преди това са се обидили на вас и сте имали нужда да се разтоварите пред никого. За съжаление сте избрали неправилния човек.
Жаклин Клисо седеше на стол в края на масата. Беше облечена в светлосиня пижама и къс халат, обаче въпреки това и въпреки изминалите години, продължаваше да е ослепителна като жена. Елиса се вгледа в една подробност — беше боядисала косата си черна.
— Съжалявам — отрони Жаклин почти без глас и сведе очи. — Толкова съжалявам.
— О, повтарям ви да не се обвинявате. Вие не сте предполагали, че госпожица Петрова ще реагира по този начин. Могло е да се случи с всекиго. Просто не го забравяйте, за да не го повторите при друг повод.
Жаклин остана с наведена глава и красиви, тръпнещи устни, сякаш нищо от думите на Харисън не можеше да победи в нея убеждението, че заслужава най-строго наказание. Елиса изпита страх — помисли си, че тя също е постъпила зле, като е разговаряла с Надя.
— Възпроизведохме точно случилото се. — Картър разпределяше още книжа — фотокопия от изрезки от вестници от различни страни. — Надя Петрова е разговаряла с госпожа Клисо в седем вечерта. После се е обадила на госпожица Робледо в около десет вечерта. В десет и половина е прерязала вените на двете си ръце. Починала е от загуба на кръв в банята.
— След като вие сте й предложили да излезете и да вечеряте заедно — кимна към Елиса. Тя с усилие преглътна сълзите си.
— Тук може да погледнете информацията от пресата по двата случая — посочи им Картър и отново отстъпи думата на Харисън; приличаха на двама актьори по време на репетиция.